Решение № 8465 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2712/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалбата на Д. Л. И. срещу Решение на Прокурорската колегия /ПК/ на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по т. 18.1 от Протокол № 4 от проведеното на 11.02.2026г. заседание на ПК на ВСС, с което е оставено без уважение предложението на административния ръководител на Военно-окръжна прокуратура /ВОП/ - София за повишаване на Д. И. на място в по-горен ранг „прокурор в апелативна прокуратура /АП/“. В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл. 146 т.4 и т.5 от АПК. С доводи за наличие на изискуемите предпоставки на чл. 234 от ЗСВ за повишаване на място в по-горен ранг „прокурор в АП“, се претендира отмяната му и връщане на преписката на кадровия орган за ново произнасяне по подаденото предложение. Ответникът по жалбата – ПК на ВСС с писмено становище и чрез процесуален представител в о.с.з. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна – административен ръководител на Военно-окръжна прокуратура – София не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 36, ал. 1 ЗСВ и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено и спор по фактите между страните няма досежно обстоятелствата, че И. е предложена на 22.01.2026г. от административния ръководител на Военно-окръжна прокуратура /ВОП/ - София /където заема длъжността заместник военно-окръжен прокурор във ВОП, считано от 06.11.2025г./ за повишаване на място в по-горен ранг „прокурор в апелативна прокуратура /АП/“. Безспорно е също, че към момента на депозиране на предложението, И. притежава 13години, 00мес. и 07 дни юридически стаж, от които повече от 7 години стаж в системата като прокурор в районна прокуратура, като с решение на ПК на ВСС по Протокол № 1/18.01.2023г. е повишена на място в по-горен ранг „прокурор в окръжна прокуратура /ОП/“. Установен и неоспорван от ответника е и фактът на получена от И. комплексна оценка „много добра“ от последното атестиране. Видно от Решение по т.20.1 от Протокол №5 от заседание на Комисията по атестирането и конкурсите /КАК/ към ПК на ВСС, проведено на 10.02.2026г., КАК предлага на ПК да остави без уважение предложението за повишаване на И. на място в по-горен ранг „прокурор в АП“. Изложените от КАК мотиви са, че прокурор И., макар и да отговаря на всички останали условия на чл. 234 от ЗСВ, не отговаря на изискването за прослужени 3 /три/ години на съответната или приравнена длъжност, тъй като заема длъжността във ВОП от 3 месеца. С оспореното пред съда решение на ПК на ВСС предложението относно прокурор И. е оставено без уважение като съображенията на кадровия орган са изцяло базирани на изложените в решението на КАК аргументи, че прокурор И. няма прослужени най-малко три години на заеманата към момента на предложението за повишаване в ранг длъжност. Решението е прието с 9 гласа „за“. При тези фактически установявания, съдът приема от правна страна следното: Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, с изискуемите фактически и правни основания, при наличие на необходимия кворум и мнозинство. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението на ПК на ВСС е прието при точното тълкуване и прилагане на относимата норма на чл. 234 от ЗСВ и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 234 от ЗСВ, повишаване на място в по-горен ранг и съответно на възнаграждение на съдия, прокурор или следовател се извършва, при кумулативното наличие на визираните в разпоредбата материалноправни предпоставки - получена положителна комплексна оценка "много добра" от последното атестиране, прослужени най-малко три години на съответната или приравнена длъжност и наличие необходимия съгласно чл. 164 ЗСВ юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг. Безспорно в случая са изпълнени изискванията за дадена положителна оценка „много добра“ от последното атестиране от кадровия орган на професионалните качества, достойнства и умения на жалбоподателката, както и за наличие на минимално изискуемия стаж по чл. 164 от ЗСВ за заемане на длъжността „прокурор в АП“, а също и повече от три години от предишното придобиване на ранг „съдия в ОП“. Не е налице обаче условието, което законодателят изисква в кумулативна даденост с останалите изисквания на посочената разпоредба, а именно наличието на прослужени най – малко три години на съответната или приравнена длъжност. Тъй като длъжността, която магистратът заема към момента на подаване на предложението за повишаването му в ранг е променена, условието за изтичане на срок от 3 години от заемане на тази длъжност в случая не е налице. Именно последната заемана длъжност от И. е „съответната“ по смисъла на посочената разпоредба длъжност. Не се споделя оплакването на жалбоподателката, че кадровият орган е допуснал „смесване“ на понятията „длъжност“ и „ранг“, като не е направил необходимото разграничение между изискването на чл. 234 ЗСВ магистратът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години, и това за т.н. уседналост, каквото изискване е въведено напр. в чл. 191, ал.1 от ЗСВ. С Тълкувателното решение № 3 от 11.04.2024 г. Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело №3/2023 г. приема, че за повишаване на място в по-горен ранг на съдия, прокурор или следовател по чл. 234 от ЗСВ е необходимо да са изминали три години от предходното повишаване в ранг. Законодателят в случая обаче е поставил и допълнително изискване – за „прослужени най-малко три години на съответната или приравнена длъжност“. Поради това именно, в конкретния случай следва да се вземе предвид длъжността, която магистратът заема в момента на подаване на заявлението/предложението за повишаване в ранг, а именно длъжността заместник военно-окръжен прокурор във ВОП, на която жалбоподателката има прослужени само няколко месеца. Оттук следва и изводът, че И. не отговаря на условието магистратът да е прослужил най-малко три години на длъжността, която в момента заема, както правилно е преценил и кадровият орган. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че като е приел, че не са налице законовите предпоставки на чл. 234 от ЗСВ за повишаване на място в по-горен ранг „прокурор в АП“ прокурор Д. Л. И., притежаваща ранг „прокурор в ОП“, административният орган правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Постановеният акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение