Определение № 496 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3920/2018 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Д. С. К. против разпореждане № 24/21.09.2018 г. по гр.д. № 2187/2018 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, с което е върната негова частна жалба вх. № 6127/20.06.2018 г. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателите не излага съображения във връзка с мотивите на администриращия съд да върне частната му жалба (неизпълнено указание да внесе дължимата държавна такса). Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежни страни, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Д. К. е подал молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК на определение на СГС, с което е оставена без разглеждане негова жалба против действия на ЧСИ, извършени по изпълнително дело, по което той е длъжник. С определение № 192/08.06.2018 г. по гр.д. № 2187/2018 г. на ВКС, IV г.о., молбата по чл. 303 ГПК е оставена без разглеждане. Против определението е подадена частна жалба вх. № 6127/20.06.2018 г. и множество други поред жалби. Администриращият съд е оставил без движение частната жалба с указание да се представят доказателства за внесена държавна такса от 15 лв. по сметка на ВКС. Указанието не е изпълнено и към настоящия момент. След изтичане на срока по чл. 262, ал. 1 ГПК и в съответствие с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК администриращият съд правилно е върнал частната жалба на К.. В заключение обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, като на страната се укаже, че е изчерпала всички средства за защита. МОТИВИРАН от горното, съдът