Решение № 3725 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 986/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. В. срещу решение № 31949 от 01.10.2025 г. по адм. дело № 8580/2024 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена исковата й молба, предявена срещу началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) на основание чл. 128а от АПК, за обявяване нищожността на решение № 8995 от 19.07.2024 г., постановено по адм. дело № 5146/2024 г. на Върховния административен съд, състав на пето отделение. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение на основание чл. 209 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът – началникът на ДНСК, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за потвърждаване на обжалваното решение. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като не могат да бъдат споделени доводите на касатора и за неговата неправилност поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Решаващият спора по същество съд е анализирал събраните доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Постановеното от него съдебно решение е надлежно обосновано и при разглеждането и решаването на делото не са допуснати и твърдяните съществени нарушения на съдопроиводствените правила. Установява се, че производството по адм. дело № 8580/2024 г. на АССГ е образувано по искова молба на С. П. В. за обявяване нищожността на решение № 8995 от 19.07.2024 г. по адм. дело № 5146/2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение (съгласно определение № 2697 от 17.03.2025 г. по адм. дело № 1655/2025 г. на ВАС, пето отделение). Касационната жалбоподателка и ищца В. твърди, че решение № 8995 от 19.07.2024 г. по адм. дело № 5146/2024 г.на ВАС, пето отделение, е нищожно, тъй като с него е потвърден нищожен акт – обжалваното пред ВАС решение на АССГ, което от своя страна е постановено по нищожен административен акт – заповед № РД-15-111/05.05.2023 г., издадена от началника на ДНСК. Направено е искане за обявяване нищожността на решението на ВАС. Касационната жалба е разгледана в открито съдебно заседание, проведено по адм. дело № 5146/2024 г. на ВАС, пето отделение, с участие на страните. След приключване на устните състезания по делото е постановено оспореното решение, с което е оставено в сила решение на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на В. срещу заповед № РД-15-111/05.05.2023 г. на началника на ДНСК. Решението, чиято нищожност се иска да се обяви, е постановено в пределите на правораздавателната власт на ВАС съгласно чл. 208 – 228 от АПК, подписано е от тричленен състав на съда, участвал в проведено открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, изготвено е в нормативно установената писмена форма и ясно, и разбираемо изразява волята на съда, поради което не е нищожно. Отделно от гореизложеното, както е посочил АССГ, въпросите за валидността на заповед № РД-15-111/05.05.2023 г., издадена от началника на ДНСК, както и на решение № 1427 от 05.03.2024 г. по адм. дело № 5054/2023 г. на АССГ, са решени в рамките на конкретно образуваното съдебно производство и при осъществения инстанционен контрол. Както е ноторно известно, предмет на иска по чл. 128а от АПК може да бъде само въпросът за валидността на съдебен акт, който не е преминал през проверката за валидност в касационното производство или в производството по частната жалба. В случаите, когато определение или съдебно решение са били подложени на касационен контрол, в рамките на който служебно е извършена проверка за валидност, повторно преразглеждане на въпроса относно валидността на административен акт и на съдебно решение, които вече са разгледани по реда на инстанционния контрол, е недопустимо. С оглед на всичко изложено, оспореното първоинстанционно съдебно решение е правилно – постановено е при липсата на основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, ответникът по касация има право на присъждане на поисканото от името на администрацията на органа юрисконсултско възнаграждение и С. В. следва да се осъди да заплати на ДНСК сумата 102,26 евро (200 лева) за настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение