Определение № 244 от 10.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2232/2020 г.

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на „Застрахователна компания „Надежда“ АД, [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 23 от 14.04.2020 г. по т. д. № 950/2019 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което са отхвърлени предявените от дружеството-молител срещу „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД, [населено място] искове по чл. 47, ал. 2 и чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за обявяване нищожността и за отмяна на арбитражно решение от 01.03.2019 г. по арб. д. № 4/2018 г. на Арбитражен съд при Сдружение „Европейска юридическа палата“. Искането за отмяна на посоченото решение е аргументирано с твърдението, че след постановяването му молителят е узнал (при получаване на препис от искова молба, депозирана във връзка със същото правоотношение) за съществуването на ново доказателство от съществено значение за изхода на спора, а именно – споразумение от 01.06.2017 г. за прекратяване на сключения между страните договор за паричен заем, в което не фигурира арбитражна клауза, каквато фигурира в екземпляр от това споразумение, представен по арб. д. № 4/2018 г. Ответникът по молбата – „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без разглеждане като недопустима, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 10.09.2020 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираното основание за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, но е процесуално недопустима като насочена срещу акт, неподлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 3 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, отмяната е съдебно производство (процесуален способ) за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо. Предмет на отмяната е съдебен акт, резултат на приключил спор. Производството по чл. 47 и сл. ЗМТА също представлява съдебно производство (извънреден способ) за защита срещу арбитражни решения, с които е приключило разглеждането на конкретен правен спор и които са необжалваеми. От еднаквата характеристика на двете производства като такива за отмяна на необжалваеми съдебни актове при наличието на изчерпателно изброени основания произтича изводът, че е недопустимо съдебният акт, с който приключва производството по чл. 47 ЗМТА, да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. В посочения смисъл е и практиката на Върховен касационен съд (определение № 263 от 08.07.2014 г. по т. д. № 1857/2014 г. на I т. о., определение № 358 от 23.10.2014 г. по т. д. № 2716/2014 г.. на I т. о., определение № 932 от 22.12.2014 г. по ч. т. д. № 3649/2014 г.. на I т. о. ) С оглед изложеното, молбата за отмяна е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение