Определение № 338 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 223/2009 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. Образувано е по „касационна” жалба, подадена от Х. Л. Д., Д. С. Д., чрез адв. М от Великотърновска адвокатска срещу определение № 10/29.01.2009 г., постановено по гр.д. № 80/2009 г. от състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимни лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: Подадена е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение е установил, че по-късно постановеното решение, измежду противоречащите си според молителите съдебни актове, е влязло в сила на 01.02.2008 г. Молбата за отмяна е подадена в канцеларията на администриращия съд след срока по чл. 305, т. 4 ГПК - на 02.10.2008 г. Поради това, тя е оставена без разглеждане, като просрочена. Определението е правилно. Молбата за отмяна е подадена при действието на ГПК от 2007 г., поради което и по силата на пар. 12 ПЗР ГПК се разглежда по реда на новия кодекс. Съгласно чл. 305, т. 4 ГПК, когато се иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи, това може да стане в срок от три месеца, считано от деня на влизане в сила на последното решение. Жалбоподателите не оспорват така установените факти, а излагат доводи за незаконосъобразност в действията на съдебния изпълнителя, които са били предмет и на решението, чиято отмяна иска. Те не са съобразени нито със същността на отмяната по чл. 303 и сл. ГПК, нито с настоящото частно производство. В заключение, атакуваното определение е законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение