Определение № 65 от 08.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 329/2018 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 4122/18.12.2017 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4938/2017, с което отхвърлена молба за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. Недоволен от определението е жалбоподателят К. И. Б., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че за него е непосилно да внесе дължимата такса в размер на 15 лева и възнаграждението за адвокатска защита по делото, тъй като единственият му доход е от инвалидна пенсия в размер на 207,00 лева и не притежава никакво движимо и недвижимо имущество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е постановено от въззивен съд, първоинстанционно е и туря край на производството по освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в декларацията за имущественото си състояние молителят декларира единствено дохода си от пенсия, но от направената служебна справка за имущественото му състояние се установява, че той се е разпоредил и претендира да има права върху недвижими имоти, което означава, че е получил доходи извън пенсията си по болест и разполага със средства да заплати дължимата такса и адвокатско възнаграждение. Като разгледа частната жалба, съдът я намира неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че доходите на молителя от пенсия са ниски, но неговото имуществено състояние му позволява да внесе дължимата държавна такса в размер на 15 лева и адвокатско възнаграждение. В подадената декларация молителят не е посочил с кои имущества и по какъв начин се е разпоредил, за да остане без имущество и евентуално, какви имущества и права е придобил в резултат на тези разпореждания. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение