Определение № 140 от 30.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3210/2015 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 4558 от 17.04.2015 г. на Д. Г. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 4 от 28.01.2013 г., постановено по гр.д. № 352 по описа за 2012 г. на Апелативен съд-Б. и потвърденото с него решение № 62 от 5.10.2012 г. по гр.д. № 16 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Ямбол за отхвърляне на предявените от Д. Г. Д. против МБАЛ”С. П.”, [населено място] искове с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД за сумите 30000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 342.60 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени от лекарски грешки на лекарския екип, грижил се за състоянието му през периода 1.06.2011 г. – 15.06.2011 г. при престоя му в ответното медицинско заведение, като решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ответника [фирма], [населено място]. МБАЛ”С. П.”, [населено място] и [фирма], [населено място] са подали писмен отговор в срока по чл.306, ал.3, изр.второ ГПК, в който оспорват основателността на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, но не са изразили становище по допустимостта й. Молбата за отмяна следва да се допусне до разглеждане, тъй като отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК – обосновано е основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и е спазен срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е подадена преди изтичане на три месеца от момента, в който молителя е узнал твърдяното от него ново обстоятелство и се е снабдил с писменото доказателство за него – епикриза от 17.01.2015 г. на Т. Болница С.. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение