Определение № 296 от 15.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5058/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], представлявано от управителя му К. К. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение от 15.04.2015 г. по гр. д. № 5492/2014 г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на молбата и намери следното: Решението, отмяна на което се иска, е неприсъствено, постановено на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК по предявен срещу молителя иск по чл. 240, ал.1 ЗЗД, за връщане на получени на основание договор за паричен заем суми. Постановено е след извършена констатация, че молителят, като ответник по иска, не е подал отговор по исковата молба и не се е явил в първото съдебно заседание като не е направил искане за отлагането му. Искането за отмяна е основано на твърдяно нарушаване правото на участие на страната поради нередовно връчване на препис от искова молба и призовки за насрочените заседания по делото. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, но искането му следва да бъде квалифицирана като молба за отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 ГПК. По него компетентен да се произнесе е Софийски апелативен съд. Това следва от чл. 303, ал. 3 ГПК, която норма повелява, че не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по 240, ал. 1 ГПК, или е могло да се предяви или е предявен иск по 240, ал. 2 ГПК. Така уредената защитата срещу неприсъствените решения, е специален ред, който изключва приложението на общия ред за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, т. е. в хипотезите, съвпадащи с визираните в чл. 240, ал.1 ГПК. Предвид изложеното молба за отмяна по реда чл. 303 и сл. ГПК срещу неприсъствено решение на основание нередовно връчване на преписи от исковата молба или призовки за заседанията по делото е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Компетентен да се произнесе по искане за отмяна на неприсъствено решение, което намира правно основание в чл. 240, ал.1 ГПК е въззивният спрямо постановилия акта съд - Софийски апелативен съд. На основание чл. 118, ал. 2 ГПК, настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото - изпратено по подсъдност на компетентния съд за преценка допустимостта и основателността на молбата за отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.