Решение № 8263 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8489/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Септември с адрес на ул. „Ал. Стамболийски“ № 37А в гр. Септември, Област Пазарджик, срещу Решение № 2541 от 06.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1080 по описа на Административния съд – Пазарджик за 2024 г., с което е отхвърлено оспорването на Община Септември срещу Разпореждане от 18.09.2024 г. за прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ) по чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а” от Закона за културното наследство (ЗКН), издадено от С. Г. И., на длъжност главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в Южен централен регион за планиране (ЮЦРП) – Пловдив към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата (МК) и жалбоподателят е осъден да заплати на МК 1900, 00 лв. разноски за първоинстанционното производство.

Касаторът поддържа, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и, че е необоснован – касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Иска отмяната му и отмяната на оспореното пред първата инстанция разпореждане за ПАМ. Алтернативно иска отмяната на обжалваното решение и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново произнасяне. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за претендираните за касационното производство разноски. Прави възражение за прекомерност, ако ответникът по касация претендира адвокатско възнаграждение над минимума за административни дела без материален интерес, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ответникът – С. Г. И., на длъжност главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в ЮЦРП – Пловдив към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към МК със служебен адрес на бул. „Ал. Стамболийски“ № 17 в София не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се явява лично и чрез упълномощен процесуален представител и оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Представя писмени бележки от 31.03.26 година. Претендира разноски за настоящото производство.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд установи, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което я преценява като допустима. По основателността й, Върховният административен съд, състав на трето отделение приема следното, след като извърши и служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, и обсъди посочените в касационната жалба пороци на съдебния акт: Производството пред Административния съд – Пазарджик е образувано по жалба на Община Септември срещу Разпореждане, рег. индекс № 0400-169-1/18.09.2024 г. за прилагане на ПАМ по чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а” ЗКН, издадено от С. Г. И., на длъжност главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в ЮЦРП – Пловдив към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към МК, с което е разпоредено Община Септември:

1. Незабавно, след получаване на разпореждането, да предприеме действия по преустановяване изпълнението на проекта за общински път „Вагоноремонтен завод“ (ВРЗ) – гр. Септември – Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен, Община Септември.

2. На повредения чрез разкопаване археологически обект да се извършат спасителни археологически разкопки, вкл. геофизично проучване на могилата и охранителната й зона, съгласно чл. 161, ал. 1 ЗКН в двумесечен срок от връчването на разпореждането за прилагане на ПАМ.

3. Работния проект на Общински път ВРЗ – град Септември – Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен, Община Септември, като част от съответните устройствени планове, да бъде подаден за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и МК, съгласно чл. 80, ал. 3, във вр. с чл. 84 ЗКН в едномесечен срок от изработването му, а в случай, че такъв е наличен – в тридневен срок от връчването на разпореждането.

Административният съд е приел за установено, че на 05.09.2024 г., С. И., на длъжност главен инспектор и С. К., на длъжност инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в ЮЦРП – Пловдив към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към МК извършили проверка на строежа на нов общински път ВРЗ – гр. Септември – Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен, Община Септември, предприета по повод подаден сигнал по телефона от гражданин на гр. Септември, отразен в Докладна записка на гл. инспектор С. И. на л. 82 от първоинстанционното дело. Констатациите и заключенията от проверката са отразени в Констативен протокол (КП) от 05.09.2024 г., вх. № 24-06-55 от 07.10.2024 г. по описа на МК – л. 74-77. Съдът е установил, че надгробна могила „Копанова могила“ се намира в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 66264.27.185 (стар ПИ 000086) в землището на гр. Септември, който е публична общинска собственост, а археологическият обект „надгробна могила“ е публична държавна собственост, съгласно чл. 2а ЗКН. Установил е също, че „Копанова могила“ има статут на единична недвижима културна ценност с категория „национално значение“ и е регистрирана в автоматизираната информационна система (АИС) „Археологическа карта на България“ с Регистрационна карта 259, обект № 005, кадастърен № 66264 (л. 130, пак там). В близост до могилата е регистрирано антично селище „Керемид пара“, Регистрационна карта № 260, обект № 006.

В хода на проверката от Община Септември е представено Становище, изх. № 33-НН-340 от 18.05.2016 г. на МК относно „Задание за изработване на Общ устройствен план на Община Септември, област Пазарджик“ (л. 93-95), като в Раздел ІІІ, част А от това Становище е посочено: „… Списъкът и регистрационни карти за археологическите обекти, предоставени по административния ред от НАИМ-БАН и от АИС АКБ, притежават статут по смисъла на чл. 146 ЗКН, като за всички селищни и надгробни могили, средновековни отбранителни валове и с Разпореждане на МС № 1711/22.10.1962 г. … Забележка: Поради несъответствие между списъците от НИНКН, от АИС АКБ и от НАИМ-БАН за археологическите обекти по отношение на наименованията и локациите им, е необходимо тези несъответствия да се уточнят със съдействието на упоменатите музеи…“.

Представено от Общината е и Становище, изх. № 33-НН-340 от 23.02.2017 г. на МК относно „Общ устройствен план на Община Септември, фаза „Предварителен проект““ (л. 86-90, пак там), като е констатирано, че предварителният проект е съгласуван с условието „…изискванията и забележките в настоящото становище да бъдат отразени във фаза „Окончателен проект“ …“.

Контролните органи са констатирали, че окончателен проект за Общ устройствен план на Община Септември не е подаван за съгласуване в НИНКН/МК. Констатирано е също така, че Подробният устройствен план - Парцеларен план за трасе на общински път от път до „Вагоноремонтен завод“ гр. Септември до път IV клас Септември-Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен, Община Септември, Област Пазарджик не е съгласуван по реда на ЗКН.

В хода на проверката контролните органи са извършили оглед на място на новоизграждащия се общински път, при която е констатирано, че със земекопна техника се отнема земен пласт по трасето на новия път и се заравнява. „Изграждайки трасето покрай надгробна могила „Копанова могила“, намираща се в поземлен имот (ПИ) 66264.27.185 (стар ПИ 000086) в землището на гр. Септември, със земекопна техника е отнета част от периферията на могилата и повърхността на охранителната й зона от 10 м. При проектирането на пътя не е съобразено наличието на археологически обект и охранителната му зона. Както е известно, в насипа на могилата и в охранителната ѝ зона биха могли да са разположени различни археологически структури - вторични гробове, тризни, елементи от погребалния комплекс. Освен това строителните машини са оформили черен път, обхождащ по периферията цялата могила, който се използва за преминаване на тежката строителна техника, което допълнително застрашава от увреждане археологическия обект с национално значение…“.

Контролните органи са установили, че в случая, се реализира инвестиционен проект – общински път от път до ВРЗ – гр. Септември до път IV клас Септември-Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен, Община Септември, Област Пазарджик, без съгласуване по реда на ЗКН, като при изкопните и строителни дейности на пътя е разкопана периферията на надгробна могила „Копанова могила“, разположена в ПИ 66264.27.185 (стар ПИ 000086) в землището на гр. Септември, и е засегната нейната охранителна зона от югозапад – изкопано е трасето и е подравнено с чакъл. Установено е също, че преди предприемане на строителните дейности на пътя, които засягат археологическия обект надгробна могила, не е проведено спасително археологическо проучване. Констативният протокол е съставен и подписан от С. Г. И., на длъжност главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в ЮЦРП – Пловдив.

Въз основа на така установените при проверката данни е издадено оспореното пред първата инстанция Разпореждане за прилагане на ПАМ (л. 14-18 от първоинстанционното дело), съгласно което административния орган е приел, че Община Септември е извършила следните нарушения:

1. Неизвършено предварително спасително археологическо проучване на надгробна могила, намираща се в ПИ с идентификатор 66264.27.185 (стар ПИ 000086) в землището на гр. Септември, довело до нарушаване на обекта и охранителната му зона, с което не е спазено изискването на чл. 161, ал. 1 ЗКН, като деянието съставлява административно нарушение по чл. 221а, ал. 1 ЗКН;

2. Реализиране на несъгласуван проект за нов строеж на общински път ВРЗ – гр. Септември – Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен, Община Септември, с което не е спазено изискването на чл. 80, ал. 3 ЗКН, във връзка с чл. 84 от с.з., като деянието съставлява административно нарушение по чл. 228в ЗКН.

В хода на съдебното производство пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. К., на длъжност инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в ЮЦРП – Пловдив, участвал при проверката. Назначена е и е извършена комплексна археологическа и геодезическа експертиза, заключението от която (л. 265-284, пак там) е оспорено от представляващия Община Септември адвокат (протокол от проведено на 23.05.2025 г. съдебно заседание – от л. 303 до л. 305).

При така установената фактическа обстановка, административният съд е формирал следните правни изводи:

Приел е неоснователност на първоинстанционната жалба.

Обосновал се е, че надгробна могила „Копанова могила“ е придобила статут на единична недвижима културна ценност с категория „национално значение“ не като последица от съставянето на Регистрационна карта 259, обект № 005, кадастърен № 66264 и включването й в АИС „Археологическа карта на България“, а пряко, по силата на закона – § 10, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН, във вр. с Постановление на Министерския съвет № 168 от 30 декември 1951 г., във вр. с Разпореждане на Министерския съвет № 1711 от 22.10.1962 г. (л. 129). Счел е, че начинът на съставяне на Регистрационна карта 259, обект № 005, кадастърен № 66264 и оспорването от Община Септември на нейната автентичност и истинност не променят по никакъв начин установеното от доказателствата по делото, че процесната могила съставлява единична недвижима културна ценност с категория „национално значение“. Обсъдил е отменената през 2011 г. Наредба № 26 от 10.04.1996 г. за развитието, ползването и управлението на автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“ и е заключил, тълкувайки чл. 2 и чл. 4 от същата, че дейностите по регистриране на археологическия обект не са част от фактическия състав за придобиване на статут на недвижима културна ценност, а целят събиране, обработване и съхраняване на информацията за археологическите обекти в Република България. Приел е, че към датата на съставяне на Регистрационни карти № 259 и № 260, не е имало нормативно изискване за тяхното подписване. Преценил е, че Регистрационна карта № 259 и Регистрационна карта № 1500085 (л. 131) съдържат обективни, точни и истинни данни относно индивидуализацията на „Копанова могила“. Не е изключил регистрационните карти от доказателствената маса, както и другите оспорени от Община Септември със становище от 08.11.2024 г. (л. 155-156) документи. Кредитирал е заключението на вещото лице по геодезическата част от експертизата. Като го обсъдил заедно с другите доказателства по делото, е приел за безпротиворечиво установено, че строежът на нов общински път от път до ВРЗ – гр. Септември да път IV клас Септември-Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен, Община Септември, Област Пазарджик, се осъществява в ПИ с идентификатор 66264.27.185, в който е разположена процесната могила, както и че местоположенията на селскостопанските пътища без трайна настилка около могилата, оформени от строителните машини при изграждането на новия път между гр. Септември и гр. Ветрен, също попадат в този ПИ. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя, че не се изгражда нов общински път, а се асфалтира съществуващ такъв стар общински път. Мотивирал се е, че дори това твърдение да бъде прието за истинно, то асфалтирането на пътя представлява строеж, засягащ пряко „Копанова могила“, като правно ирелевантно е обстоятелството дали този строеж се извършва върху стар, неасфалтиран път или не. Преценил е за недоказани твърденията на Община Септември за завършване на строителството на обекта в периода от съставянето на КП от 05.09.2024 г. до издаването на оспорените мерки. Позовавайки се на данните по делото и съобразявайки нормата на чл. 161, ал. 1 ЗКН е формирал извод, че Общината не е извършила преди началото на строителните работи спасителни теренни археологически проучвания, с които да установи дали няма да бъде засегнат или нарушен археологическия обект. Изложил е доводи, че наличието на одобрен инвестиционен проект и на издадено, влязло в сила строително разрешение не са основание строителните работи да продължават да се извършват в нарушение на чл. 161, ал. 1 ЗКН. Отчел е липсата на съгласуване по чл. 84 ЗКН на Подробния устройствен план - Парцеларен план за трасе на общински път, от път до „Вагоноремонтен завод“ гр. Септември до път IV клас Септември-Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен, Община Септември, Област Пазарджик. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на Разпореждане от 18.09.2024 г. за прилагане на ПАМ по чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а” ЗКН. По тези съображения, първоинстанционният съд е постановил атакувания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Касационната жалба е неоснователна.

Решението, предмет на контрол съответства на материалния закон, обосновано е и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е изяснил подробно и обективно фактическите обстоятелства по спора. Събрал е относимите доказателства за правилното му решаване, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с доводите на страните и въз основа на това е формирал обосновани изводи, които напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция.

Обосновано съдът е приел, че издаденото Разпореждане за прилагане на ПАМ е законосъобразно. Същото е издадено от компетентен по смисъла на чл. 192 ЗКН административен орган – главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в ЮЦРП – Пловдив към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към МК, надлежно оправомощен (със заповед на л. 127 от първоинстанционното дело), при съблюдаване на изискванията за писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 АПК и при издаването му са спазени процесуалните изисквания на ЗКН – разпореждането се предхожда от надлежна проверка (Констативен протокол от 05.09.2024 г. във вр. с получен по телефона сигнал за нарушена надгробна могила в землището на гр. Ветрен).

Неоснователно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че при издаване на разпореждането за прилагане на ПАМ адресатът й не е бил уведомен за началото на административното производство по смисъла на чл. 26 АПК, както и не е съобразил, че административният орган не е спазил изискванията на чл. 34 АПК, които нарушения на административнопроизводствените правила са съществени. Видно от писмо на главен инспектор С. И. до Община Септември, вх. № 0400-169/18.09.2024 г. (л. 12-13 от първоинстанционното дело), Общината, като адресат на разпореждането за прилагане на ПАМ е уведомена в изпълнение на чл. 26, ал. 1 АПК, за започването на административното производство. Пак от същото писмо и от съдържанието на оспореното пред първата инстанция разпореждане, последното е издадено в хипотезата на чл. 34, ал. 4 АПК – в условията на неотложност с цел защита на важни обществени интереси, изразяващи се в пресичане на дейността по повреждане и разрушаване на вече нарушен от адресата на ПАМ археологически обект – недвижима културна ценност от национално значение. След като при издаване на това разпореждане приложима е разпоредбата на чл. 34, ал. 4 АПК, то не може да се твърди наличие на нарушение на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 34, ал. 1, 2 и 3 АПК. За изчерпателност следва да се посочи, че дори при нарушаване на разпоредбите на чл. 26 АПК и на чл. 34, ал. 3 АПК, то нарушението не е съществено и не е самостоятелно основание за незаконосъобразност на издадения акт. Това е така, тъй като правото на защита на адресата на акта от акта е гарантирано чрез правото му да го оспори по съдебен. В производството пред съда, адресатът на акта има възможност да направи всички възражения срещу акта, както и да обоснове и докаже доводите си за неговата незаконосъобразност.

Неоснователни са и направените от касационния жалбоподател, оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неустановяване на действителната фактическа обстановка по казуса. Безпротиворечиво се установява от доказателствата по делото, че надгробна могила „Копанова могила“ има статут на единична недвижима културна ценност с категория „национално значение“, който е придобит ex lege – по силата на § 10, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН, във вр. с Постановление на Министерския съвет № 168 от 30 декември 1951 г., във вр. с Разпореждане на Министерския съвет № 1711 от 22.10.1962 г.

Съгласно чл. 79, ал. 6 ЗКН, единичните и груповите недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони формират защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство. Такова е и определението за „защитени територии за опазване на културното наследство“ по смисъла на § 5, т. 82 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. При доказаност, че „Копанова могила“ има статут на единична недвижима културна ценност, за одобряването на инвестиционния проект „Нов общински път от ВРЗ – гр. Септември до път IV клас Септември-Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен, Община Септември, Област Пазарджик“, както и по отношение на разрешението за строеж на въпросния общински път е било необходимо спазването на специалните разпоредби на чл. 83, ал. 1 и чл. 84, ал. 1 ЗКН, към които препраща чл. 141, ал. 7 и чл. 148, ал. 4, изр. 4 ЗУТ. Разпоредбите изискват съгласуване на инвестиционния проект, визата и строителните книжа за строителство в защитена територия с министъра на културата или от оправомощено от него длъжностно лице, след писмено становище на НИНКН. В случая не е спорно, че такова съгласуване с министъра на културата и с НИНКН не е извършвано. Поради това позоваването от касационния жалбоподател на чл. 156, ал. 8 ЗУТ е неоснователно. Разпоредбите на ЗКН, повеляващи предварително съгласуване на въпросните документи, са специални по отношение изискванията на ЗУТ, поради което наличието на влязло в сила разрешение за строеж, като стабилен административен акт, не дерогира изискването за съгласуването им от органите на МК преди издаването на разрешението. Реализираното на несъгласувания инвестиционен проект за общинския път представлява нарушение на чл. 84 ЗКН и се санкционира по реда на чл. 228в от с.з. Съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ЗКН осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда преди началото на строителните работи от спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологическите обекти. Както аргументирано се е обосновал първоинстанционният съд, нормата е ясна и конкретна и поставя изискване, при наличието на данни за археологически обект, извършването на спасителни теренни археологически проучвания да се извърши преди започването на строителните дейности. Обстоятелството, че такива спасителни теренни археологически проучвания не са били предприети от Община Септември също е установено от данните по делото. Това нарушение на установеното в закона правило за поведение е въведено в състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 221а, ал. 1 ЗКН.

При тази фактическа и правна установеност верен е изводът на съда, че на Община Септември законосъобразно са наложени предвидените в ЗКН и приложими в случая ПАМ.

Не се споделя защитната теза относно различно авторство на регистрационните карти на л. 131 и л. 184 от първоинстанционното дело. Видно от съдържанието им и двете са изработени от М. Д. на 01.01.1993 г., т.е. авторството е безспорно установено. Невярно касаторът сочи д-р Г. Б. Н. като автор на регистрационната карта на л. 184, а дата 30.12.2024 г. като дата на изработването й. Н. е изготвил на посочената дата „доклад за състоянието“ на недвижимата културна ценност. По този въпрос, следва да се посочи и следното. Придобитият статут на недвижимата културна ценност за обект, за който са налице и документи за регистрацията му като такъв, съобразно действащата към съответния момент приложима нормативната уредба, не може да се оспорва чрез възражение в производство по обжалване на акт за прилагане на принудителни административни мерки за опазване на тази културна ценност. Това е така, тъй като установяването и регистрацията на тези обекти е резултат на процедура, в която участват различни длъжностни лица и публични органи, които не са страна по съдебното дело, образувано по жалбата срещу наложените ПАМ, респективно не могат да се защитят срещу направеното възражение, а и поради неучастието им в делото, постановеното съдебното решение не би ги обвързало със сила на присъдено нещо.

Вътрешнопротиворечиви са възраженията на касатора по въпроса - установено ли е в действителност от административния орган продължаване на изпълнението на проекта за процесния път и наличието на строеж. В касационната жалба се твърди завършено към момента на издаване на акта строителство. Същевременно, в частна жалба на Община Септември против Определение № 3602/20.09.2024 г. по адм. дело № 1080/2024 г. по описа на Административния съд – Пазарджик се посочва, че крайният срок за завършване на инвестиционния проект е 14.10.2024 г. (т.е. след датата на издаване на оспореното пред първата инстанция разпореждане) и със срок за въвеждане в експлоатация до 31.10.2024 година. Писмени доказателства за фактическо завършване на строежа и разрешаване на ползването му не са представени в първоинстанционното производство от ответника, чиято е доказателствената тежест да докаже този твърдян от него положителен факт.

Повтореното от първоинстанционната в касационната жалба, възражение на Община Септември, че в случая, не се изгражда нов общински път, а се асфалтира съществуващ на място стар общински път е правно ирелевантно за конкретния казус. Както правилно е приел първоинстанционният съд, дори при вярност на това твърдение, асфалтирането на пътя съставлява строеж, който е засегнал пряко процесната единична недвижима културна ценност с категория „национално значение“, независимо дали се извършва върху стар, неасфалтиран път или не.

Неотносимо към предмета на настоящия правен спор е и обстоятелството - законосъобразно ли е или не е регистрирането в АИС „Археологическа карта на България“ на процесния археологически обект. Съображения по този въпрос се изложиха по-горе в мотивите на настоящото решение.

Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3, АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Община Септември следва да бъде осъдена да заплати на МК евровата равностойност на 200, 00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство или 102, 26 евро.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия