Определение № 492 от 16.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1927/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Й. Д. срещу разпореждане № 415 от 05.03.2014г., постановено по гр.д. № 83/2014г. по описа на Пловдивския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е върната частна касационна жалба против определение № 198 от 31.01.2014г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е постановено при допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че действителната дата, на която е получил съобщението за определение № 198 от 31.01.2014г., е 14.02.2014г., но в съобщението датата на получаване е погрешно изписана от връчителя. Поради това срокът за обжалване на определението изтича на 21.02.2014г., на която дата е подадена и частната касационна жалба. По изложените съображения моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане № 415 от 05.03.2014г. по ч.гр.д. № 83/2014г. на Пловдивския апелативен съд, ГО, е върната частна касационна жалба вх. № 1242/21.02.2014г., подадена от П. Й. Д. срещу определение № 198 от 31.01.2014г., постановено по същото дело. За да върне частната касационна жалба, съдът е приел, че обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя със съобщение, връчено му лично на 13.02.2014г., поради което срокът за обжалване на определението е изтекъл на 20.02.2014г. и подадената на 21.02.2014г. частна касационна жалба е просрочена. Частната касационна жалба, която е върната с обжалваното разпореждане, е подадена на 21.02.2014г.. Обжалваното с нея определение е съобщено на частния жалбоподател със съобщение, връчено му лично на 13.02.2014г.. Датата на връчване на съобщението е удостоверена от връчителя и това удостоверяване има характера на официален свидетелстващ документ, поради което в тежест на частния жалбоподател е да установи неистинността му. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за твърдението си, че е получил съобщението за определение № 198 от 31.01.2014г. на 14.02.2014г. /а не на 13.02.2014г./ и че датата на получаването му е погрешно изписана от връчителя. Поради това следва да се приеме, че съобщението е връчено на посочената от връчителя дата. Предвиденият в чл.275, ал.1 ГПК срок за обжалване на определението е изтекъл съгласно чл.60, ал.4 ГПК на 20.02.2014г. /четвъртък/. Следователно подадената на 21.02.2014г. /петък/ частна касационна жалба е просрочена и на основание чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.2, т.1 ГПК подлежи на връщане. Като е достигнал до този извод, Пловдивският апелативен съд е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,