Решение № 334 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 199/2011 г.

Решение № 334 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 199/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 592 от 9.06.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1228 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 326/2010 г. на Варненския окръжен съд. Касаторката С. С. К. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат Г. А., поддържа оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за неговата отмяна и вместо това предявеният иск за собственост бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Счита, че не са налице предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползуване в право на собственост, поради което и неправилно въззивният съд е отхвърлил ревандикационния иск относно възстановения й по ЗСПЗЗ имот. Ответниците Н. и П. С., чрез адвокат Т. Р., оспорват жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и съгласно данните по делото, намира следното: С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение № 3130 от 28.10.2009 г. по гр. д. № 1540/2008 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката иск за предаване от ответниците Н. и Правда С. владението върху имот с площ 408 кв. м., представляващ реална част от поземлен имот № * по ПНИ на СО "Т. ", целият с площ 530 кв. м., при описаните в решението граници, която част е очертана в червен цвят на приложената на л. 28 от делото скица. За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че ищцата не може да се легитимира за собственик на спорния имот, на твърдяното основание - възстановяване по ЗСПЗЗ с представеното решение № 597 от 10.03.99 г. на П. к. - В., тъй като не е установила идентичността му с имота, собственост на нейния наследодател по нотариалния акт № */53 г. Независимо от това, въззивният съд приел за основателни възраженията на ответниците за трансформиране на отстъпеното им право на ползуване по ПМС № 11/82 г. в право на собственост, с оглед наличието на предпоставките по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ - предоставено право на ползуване, построена до 1.03.91 г. сграда, оценка на имота и заплащане на стойността му. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за съдържанието на понятието "сграда" по смисъла на § 4а, обуславящ извода дали е налице трансформация на правото на ползуване в право на собственост поради изкупуване на земята от страна на ползувателите, който е релевантен за изхода на спора за собствеността на имота, с оглед възникналата конкуренция с възстановеното право на наследницата на бившия собственик на имота с решението на ПК от 10.03.99 г. По поставения въпрос в практиката на ВКС, включително и представената към изложението на касаторката такава, съществуваше колебание относно понятието "сграда" по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ - дали изясняването му включва приложението на § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ или и субсидиарно следва да намерят приложение подзаконовите нормативни актове по благоустройственото законодателство, предвиждащи електрификация, водозахранване и наличие на сервизни помещения. Противоречивата съдебна практика е преодоляна с приемането на ТР № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което, за да се приеме, че в полза на ползвателите е възникнало право да придобият собствеността по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, е достатъчно сградата, отговаряща на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. Поради това и релевантно за спорния въпрос е единствено приложението на разпоредбата на § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ, предвиждаща изключенията, при които построеното в такъв терен не представлява сграда. С оглед приетото в цитираното тълкувателно решение и по същество на касационната жалба, следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно. Данните в настоящето производство са за построена преди 1.03.91 г. в спорния имот сграда по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, която представлява трайно прекрепена към терена постройка, извън изключенията по § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ, като е ирелевантно обстоятелството каква е площта и материала, от който е изградена. Като е разрешил възникналата колизия на права в полза на ползвателите, ответници по иска, признавайки им право на собственост вследствие изкупуване по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Изводите са обосновани от преценката на събраните писмени и гласни доказателства, установяващи вида и предназначението на изградената постройка за вилни нужди, както и наличието на останалите предпоставки за изкупуването, поради което и при налична легитимация на касаторката като собственик на възстановения й с представеното решение на ПК имот, намиращ се в терен по § 4, предявеният от нея иск за собственост е неоснователен. Ответниците се намират в спорния имот на основание изкупуване по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, легитимиращо ги за собственици, поради което и въззивното решение следва да се остави в сила. Разноски не са претендирани за настоящето производство, поради което и не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, II г. о.