Определение № 304 от 11.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 221/2012 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №1835 от 30.12.2011г. по ч. гр. д.993/11г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по частната жалба – „ Ю. Д. П.”- Б., Н., чрез пълномощника си – адв. Б. Д. е на становище че подадената частна жалба е недопустима, а по същество – неоснователна.Не претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.248, ал.1 ГПК, е изменено определение №1251 от 09.09.2011г. по ч. гр. д. 993/11г. на Пловдивски апелативен съд, в частта за разноските, като е оставено без уважение искането на настоящия жалбоподател за присъждане на разноски за приключилото производство по чл.390 ГПК в размер на 11040лв. С определението,изменено в частта за разноските е отменено определение по т.д. №430/11г. на Пловдивски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск и по същество е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост. Този извод се налага от изричния регламент на чл.248, ал.3, пр. 2-ро ГПК, с който се установява процесуална зависимост между обжалваемостта на съдебният акт и определението за разноските, като последното подлежи на инстанционен контрол само ако на такъв подлежи и акта приключил производството, в което те са направени. В разглеждания случай, определението на въззивният съд, с което е приключило производството по чл.390 ГПК, съгласно чл. 396, ал.2 пр. посл. ГПК не подлежи на касационно обжалване. Следователно, на такова не подлежи и определението по чл.248 ГПК, постановено в същото производство. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение