Определение № 59 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 542/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение №17072, постановено на 06.08.2015г. от Софийски градски съд, Търговско отделение по ч.гр.д.№9936/2015г. е потвърдено разпореждане от 24.06.2015г., постановено по гр.д.№46653/2011г. по описа на СРС, 42 състав, с което поради просрочие са върнати възражение по чл.414 ГПК, частна жалба против разпореждане за незабавно изпълнение и молба за спиране на изпълнението, подадени от В. И. А. като длъжник по ч.гр.д.–46653/2011г. Определението е обжалвано от В. И. А. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че изводът на съда, че заповед за изпълнение и покана са й връчени редовно е неправилен и необоснован. Оплакването е основано на довода, че разпоредбата на чл.46, ал.1 ГПК се прилага само в случаите, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, като жалбоподателят поддържа, че такъв опит от страна на съдебния изпълнител да й връчи лично поканата за доброволно изпълнение, не е правен. Поддържа също така, че работодателят е от кръга лица, на които при липса на всякакви други лица от кръга на близките на адресата, може да бъде връчено съобщението, като в случая не може да се направи извод от разписката, че работодателят е поел ангажимент да предаде призовката, което счита за задължителен реквизит когато съобщението не се връчва лично на адресата. В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК [фирма] поддържа, че частната жалба е недопустима по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Подадената от В. И. А. частна жалба следва да се приеме за недопустима, като съображенията за това са следните: В т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. ОСГТК на ВКС приема, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. То не представлява “друго производство” по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и доколкото касационно обжалване на постановените в това производство въззивни определения не е изрично предвидено, в съответствие с дадените в т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС указания, следва да се приеме, че и определението на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждане за връщане поради просрочие на възражение по чл.414 ГПК, частна жалба против разпореждане за незабавно изпълнение и молба за спиране на изпълнението, не подлежи на касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение