Решение № 7594 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7156/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба нa Агенция по заетостта със седалище в София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, представлявана от упълномощен процесуален представител гл. юрк. А. Алиева, срещу Решение № 16178 от 13.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1408 по описа на Административния съд София-град за 2025 г. в осъдителната му част. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Агенция по заетостта е осъдена да заплати на И. А. Т. от София сумата от 1 040, 06 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучено обезщетение за безработица за периода 23.02.2022 – 10.03.2022 г. и сумата от 400, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразно Решение от 23.02.2022 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – София, район Възраждане, отменено с влязло в сила Решение № 6533/04.11.2022 г. по адм. дело № 2299/2022 г. по описа на Административния съд София-град. Със същото решение е отхвърлен искът за имуществена обезвреда за разликата над присъдената сума до сумата от 3 194, 47 лв. и за периода от 11.03.2022 г. до 21.05.2022 г., както и искът за неимуществена обезвреда за разликата над 400, 00 лв. до сумата от 2 000, 00 лв. и за периода от 11.03.2022 г. до 21.05.2022 г. Наред с това ответникът по иска е осъден да заплати на ищеца 377, 03 лв. съдебно деловодни разноски. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно, като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което исковите претенции на Т. бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – И. А. Т. с [ЕГН] и с постоянен адрес в София, [адрес], оспорва касационната жалба в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й. Претендира разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд установи, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна по делото. Касационната инстанция преценява, че Агенцията няма интерес от обжалване на първоинстанционното, решение в отхвърлителната му част. В тази част касационната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството прекратено в същата част. Допустима е касационната жалба в частта, в която се обжалва решението в осъдителната му част. Относно основателността й, Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди посочените в касационната жалба пороци на обжалваното решение и извърши проверка за неговата валидност, допустимост и съответствието му с материалния закон, приема, че то е недопустимо в една част и правилно в другата. Производството по адм. дело № 1408/2025 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по искова молба, вх. № 3155/10.02.2025 г. (л. 3-6 от първоинстанционното дело) и уточнение към нея (л. 25), с която И. А. Т. предявил против Агенция по заетостта искове за имуществена и неимуществена обезвреда, както следва: 1. Иск за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 3 194, 47 лв., изразяващи се в неполучаване за месец април и месец май 2022 г. на отпуснато му с Разпореждане № 214-00-7428-1 от 03.06.2021 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град парично обезщетение за безработица и причинени му в резултат на отменено по съдебен ред, като незаконосъобразно Решение от 23.02.2022 г. на директор на дирекция „Бюро по труда“ – София, район Възраждане, с което, на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), считано от 23.02.2022 г., е прекратена регистрацията му като безработно лице, рег. № 10073792/25.05.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното му изплащане; 2. Иск за претърпени в периода април – май 2022 г. неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания (силен страх и притеснение, че не извършва трудова дейност и не получава доходи, с които да обезпечи финансово своите потребности и нужди, както и тези на семейството му; потиснатост; неувереност; наранено достойнство) в размер на сумата от 2 000, 00 лв., причинени му в резултат на отменено по съдебен ред, като незаконосъобразно, Решение от 23.02.2022 г. на директор на дирекция „Бюро по труда“ – София, район Възраждане, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното му изплащане. Съдът е установил, че с разпореждане от 03.06.2021 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – София-град (л. 8) на Т. е отпуснато дневно парично обезщетение за безработица за периода 22.05.2021 г. – 21.05.2022 г. в размер на 74, 29 лв. С Решение от 23.02.2022 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – София, район Възраждане (л. 9) регистрацията на ищеца като безработен е прекратена. Това решение е обжалвано от Т. пред Административния съд София-град, който с Решение № 6533/04.11.2022 г. по адм. дело № 2299/2022 г. го е отменил като незаконосъобразно. Решението на административния съд е оставено в сила от Върховния административен съд с Решение № 8209/28.07.2023 г. по адм. дело № 1179/2023 година. Съгласно „Справка актуално състояние на действащи трудови договори за периода от 01.04.2022 г. до 31.05.2022 г.“ (л. 62) И. Т. е сключил трудов договор с „Интерспийд“ ЕООД на 10.03.2022 г., прекратен на 19.10.2022 г. По делото пред първата инстанция е допусната, изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза (заключение на л. 56-57) с поставена задача, след като се запознае с материалите по делото, да даде отговор на въпроса „Какъв е размерът на дължимото на ищеца обезщетение за безработица за периода април-май 2022 г.?“. Съгласно заключението, размерът на дължимото на ищеца обезщетение за безработица за периода април-май 2022 г. е 3 219, 36 лева. Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Г. Р. Б., сестра на ищеца и С. Ж. Г., негов близък приятел. При така установеното от фактическа страна, съдът е формирал следните правни изводи: Приел е допустимост на предявените искове за имуществена и неимуществена обезвреда и тяхната частична основателност до присъдения размер от 1 040, 06 лв. за иска за имуществени вреди и от 400, 00 лв. за иска за неимуществени вреди. Счел е, че ищецът се е справил с доказателствената тежест да установи кумулативното наличие на всички изискуеми, съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Агенция по заетостта за вреди – отменен по надлежния ред незаконосъобразен индивидуален административен акт, заради издаването на който Т. не е получил полагащото му се обезщетение за безработица и е изживял емоционални страдания, изразяващи се в притеснения и неудовлетвореност от прекратяване на регистрацията му като безработен. Преценил е обаче с оглед установеното по делото, че ищецът е сключил трудов договор на 10.03.2022 г., че относимият исков период, през който претендираните вреди са търпени, е 14 дни – от 23.02.2022 г. до 10.03.2022 г. Определил е размера на обезщетението за имуществени вреди, съобразявайки размера на отпуснатото на Т. с Разпореждане № 214-00-7428-1 от 03.06.2021 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – София-град дневно парично обезщетение за безработица от 74, 29 лв. Като се позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), е определил обезщетението за неимуществени вреди в размер на 400, 00 лв. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, намира, че постановеното от административния съд решение е недопустимо в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 1040,06 лева за периода от 23.02.22 г. -10.03.22г. Предметът на спора се определя от заявените от ищеца фактически твърдения и от отправеното до съда искане. Съдът дължи произнасяне в рамките на заявения от страните предмет и не може, по своя преценка да променя фактите и обстоятелствата, индивидуализиращи иска. Посочването от ищеца на исковия период е един от елементите за индивидуализиране на предмета на делото. Соченият период в исковата молба, през който са търпени имуществените вреди е месеците април и май 2022 година. Административният съд София-град е отхвърлил иска за претендирания период, но се е произнесъл в обжалваната част от съдебното решение по непредявен иск. Това е така, тъй като ищецът не е сезирал съда с иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода от 23.02.22 г. - 10.03.22 година. Съдът няма правомощие да се произнесе извън предмета, с който е сезиран. Решението в посочената част следва да се обезсили като недопустимо. Решението в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да се остави в сила като правилно. От събраните по делото свидетелски показания са доказани твърдените от ищеца притеснение и безпокойство, които той е изпитвал от незаконосъобразния акт на директора на дирекция "Бюро по труда" - Възраждане, в резултат на действието на който е прекратена регистрацията му като безработно лице. Решението на административния съд в тази обжалвана част е обосновано и правилно, което е основание за потвърждаването му. По разноските: С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да се редуцират присъдените на ищеца разноски с първоинстанционното решение до сумата от 70 лева или изразена в евро сумата е 35,79 евро. Същата сума на разноските следва да се присъди на ответника в касационното производство, предвид изхода на спора и обема на предоставената адвокатска услуга. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия