Определение № 2651 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1958/2025 г.

Производството е по чл.229 ал.1 т.2 вр. с чл.166 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на кмета на община Кърджали, чрез процесуалния представител юрисконсулт срещу определение №356 от 7.02.2025 г., постановено по административно дело №91 по описа за 2025 година на Административен съд Кърджали, с което е спряно предварителното изпълнение на заповед №103 от 23.01.2-25 г., на кмета на община Кърджали до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Твърди се неправилност на определението, развиват се подробни доводи в частната жалба и се иска отмяна на обжалваното определение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Постъпил е отговор от 17.02.2025г. от „Мерисимо“ ООД,гр. Кърджали, чрез управителя М., в който отговор се поддържа правилност на обжалваното определение исе иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция по жалба на „Мерисимо“ ООД, е била заповед №103 от 23.01.2-25 г., на кмета на община Кърджали, с която на основание чл.65 ал.1 и 3 от Закона за общинската собственост е било наредено да се изземе общински имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 40909.110.67.1.31 начин на трайно ползване „За обществено хранене“ /Сладкарница Рила“/, в гр. Кърджали, ул.“Сан Стефано“ №14, жилищен блок Рила 2, ет.0, полезна площ 163 кв.м., актуван с АОС №2923/19.9.2011г., предоставен от община Кърджали за ползване под наем на „Мерисимо“ ООД, поради това, че имота се владее без правно основание. Поддържало се е, че заповедта е незаконосъобразна, иска се нейната отмяна. Изложени са и подробни доводи относно направено искане за спиране на допуснатото предварително производство като са обосновани опасения от настъпване на тежки за дружеството вреди. Съдът е разгледал изложените съображения по искането за спиране и е приел, с подробни аналитични мотиви, че допуснатото предварително изпълнение на оспорваната заповед би могло да причини на оспорващия значителна и труднопоправима вреда. Ограничаването на търговската дейност на дружеството, прекратяването на договорите с работната ръка, сериозните капиталовложения, свързани с обновявянето на имота с оглед съвременните нормални изисквания за поддържане на такъв обект са съобразени от административния съд. Постановено е правилно определение, чиито мотиви не се оборват от твърденията в частната жалба. Още повече, че в голямата си част представляват такива по същество на спора, по което административния съд тепърва ще се произнася с акт по същество, след събиране на необходимите доказателства и при съответното процесуално поведение на страните. Определението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.235 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение