Определение № 10121 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9813/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Д. В. Д., чрез адв. И. Тодоров срещу определение № 1967 от 10.08.2026г. по адм. дело № 425/2026г. на Административен съд - Кърджали, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му против частичен отказ на „Сити Кеш“ ООД по заявление на основание чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, съдържащ се в отговор от 09.07.2026 г., в частта в която не е предоставена цялата информация и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаканосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на АС за липсата на годен за оспорване акт и наличие на предпоставките по чл.159, т.1 от АПК за оставяне без разглеждане на жалбата. По подробно развити съображения в частната жалба се иска отмяна на определението и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски по делото. Ответникът - „Сити Кеш“ ООД чрез процесуален представител юрк. Вълканов в писмен отговор навежда доводи за неоснователност на частната жалба. Моли определението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи и възражения на ответника, приема за установена следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение на осн. чл.159, т.1 от АПК е оставена без разглеждане жалба на Д. В. Д., против частичен отказ на „Сити Кеш“ ООД, съдържащ се в отговор от 09.07.2026 г., за упражняване на правото на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат първостепенният съд е установил, че на субекта на данни е изпратен отговор на 09.07.2026г. на подаденото заявление, ведно с копие на личните данни, обработвани от администратора "Сити Кеш" ООД. В отговора изрично са посочени категориите лични данни, които се обработват, вкл. идентификационна информация, информация за контакт, както и финансова информация. Посочени са и извършените от лицето плащания по сключените с дружеството договори за потребителски кредит със съответните номера и дата на договора. Подробно са изброени и целите на обработка на посочените лични данни; категориите получатели; срока на съхранение – минимум 5 години от началото на календарната година, следваща годината на прекратяване на отношенията между страните, както и правата на заявителя. Във връзка с правото на преносимост, предвидено в чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679, Д. е уведомен, че в обхвата на това право не попадат данни, създадени от администратора въз основа на първоначално подадени от лицето данни, в т.ч. договори, погасителни планове, анализи, платежни документи и счетоводни справки. Предвид съдържанието на отговора първоинстанционният съд е приел, че администраторът на лични данни е разгледал и удовлетворил искането по чл.15 - чл.20 от Регламент (ЕС ) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета. Съдът е приел, че не е налице изричен отказ по смисъла на чл. 21 АПК, като администраторът на лични данни е изпълнил задължението си чл. 15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 да предостави копие от личните данни, които са в процес на обработване в дължимия обем. По отношение на търсените в т. 2.2. от заявление от 23.06.2026 г. данни решаващият съд е приел, че тази информация не е свързана със защита на право, предвидено в приложимия Регламент (ЕС) 2016/679. В тази си част заявлението според АС Кърджали представлява изявление на страна по сключени договори за кредит, което касае отношения между длъжник и кредитор и не попада в обхвата на приложимия Регламент, поради което е приел, че не налице и годен за оспорване административен акт по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК. Определението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Съдът правилно е приел, че в обжалваното уведомително писмо не е обективиран отказ, тъй като исканата от жалбоподателя информация е предоставена. Настоящата съдебна инстанция намира за правилни и обосновани изводите на АС, че с изпратения до заявителя отговор на подаденото заявление, администратора на лични данни е предоставел пълен достъп до информацията по чл.15, §1, б."а" -"г" от Регламент (ЕС! 2016/679. В този отговор субекта на данни е получил потвърждение, че се обработват негови лични данни, категориите лични данни, целите на обработка, категории получалели и срокове на съхранение, разяснени са му правата, съгласно чл.15, §1, б."д" -"з" от Регламента. Противно на твърденията в частната жалба на заявителя е предоставен достъп, освен за номерата на сключените договори за кредит и извършените плащания и за датите на тези договори. В частната жалба се твърди, че в случая е налице отказ по чл.15, §3 от Регламента, позовавайки се на съдебно решение на ВАС тъй като администратора на лични данни е изпратил обобщение, но не е представил поисканите копия/носители на лични данни. Твърди, че себуктът на данни има право да получи достъп до данните, за да провери дали те са точни и се обработват законосъобразно. Тълкуване на чл.15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 е дадено с Решение от 04.05.2023г. по дело С - 487/2021ж. на СЕС. Съгласно т. 32 от решението, разпоредбата на чл.15 от ОРЗД няма как да се тълкува в смисъл, че пар.3, първо изречение от него предвижда право, отделно от това по пар.1. Терминът "копие" се отнася не до документа като такъв, а до личните данни, които той съдържа и те трябва да са пълни. Администраторът на лични данни е длъжен да предприеме подходящи мерки, за да предостави на субекта на данните цялата информация в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма на ясен и прост език, предвид чл.12, пар.1 от ОРЗД. За да е лесна за разбиране предоставената информация, СЕС посочва в т.41 от същото решение, че възпроизвеждането на извлечения от документи и възпроизвеждане на цели документи или на извлечения от бази данни, може да се окаже задължително, ако това е необходимо, за да се гарантира тяхната разбираемост. Разпоредбата на чл.15, пар. 3 не се разбира като допълнително право на субекта на лични данни, а само като способ за предоставянето на лични данни. Задължението за предоставяне на копие служи за упражняването на правото на достъп и цели да се позволи на субекта на лични данни да бъде запознат и да провери законосъобразността на обработването. Понятието "копие" се тълкува в широк смисъл и включва различни видове достъп, като информацията се предоставя в присъща, постоянна форма- текстова, електронна, стига субектът на лични данни да може да запази цялата информация и да се върне към нея. Съгласно решение на СЕС по дело С-487/21 правото да се получи от администратора копие на личните данни по чл.15, пар.3 от ОРЗД, които се обработват, означава, че на субекта на данни трябва да се предостави вярно и разбираемо възпроизвеждане /реплика/ на всички тези данни. Няма задължение администраторът на лични данни да предоставя документи, в които се съдържат лични данни в първоначалната им форма. При спазване на принципа за прозрачност администраторът може да предостави достъп до копие на носителя. В чл.15, пар.3 от ОРЗД е регламентирана възможността правото на достъп да бъде реализирано чрез получаване на непроменено копие от обработваните лични данни, което не означава непременно и винаги копие от самите документи, съдържащи лични данни. Нито в ОРЗД, нито в решенията на СЕС е налице задължение администраторът на лични данни, задължително при сезиране с искане за достъп до лични данни по чл.15 да предоставя копие от документите в техния пълен обем като например договори, общи условия, погасителни планове, кореспонденция с трети лица и т.н. В случая с писмото отговор е предоставено извлечение от обработваните лични данни, в отговора на "Сити Кеш" ООД подробно са описани категориите лични данни, които се обработват, основанието, категориите получатели, срокът за съхранение, правата на физическото лице, начините за защита. Следователно исканата информация е получена в писмена форма, т.е. в траен формат, предоставлява документ съдържащ извлечение от всички лични данни, обхванати от правото на достъп, като по този начин субектът на лични данни е информиран и той може да провери законосъобразността на обработването. В заявлението изрично е посочено, че исканата информация следва да бъде предоставена на електронна поща, което е изпълнено. Правилно в съответствие с приложението на материалния закон, съдът е приел, че исканата в заявлението по т.2.2 пълна информация за условията на сключените договори за кредит, споразумения и всякакви други приложения към сключените договори, приложими лихвени проценти, ГПР, начислени такси, неустойки, обезпечения, поръчителства и др., имащи отношение към изпълнението на договорни задължения не попада в приложното поле на чл.15 ОРЗД. Точното изпълнение на договорни задължения по договорни правоотношения не е предмет на регулиране с ОРЗД. Непредоставянето на копия от всички документи в кредитното досие, описани пред първоинстанционния съд, не представлява отказ за предоставяне на достъп по чл.15, пар.1 и пар.3 от ОРЗД, предвид цитираното решение по С-487/21. В случая правото по чл. 15, пар. 1 от Регламент 2016/679 е упражнено от Д., в срок е налице предоставяне на достъп до личните данни, с цялата информация по смисъла на чл. 15, пар. 1 от Регламента, които администратора обработва. Анализирайки оспорения отговор, АС Кърджали е достигнал до правилен извод, че не е налице отказ за предоставяне на лични данни, както и че не е налице годен за обжалване административен акт, поради което правилно е оставена жалбата на Д. Д. без разглеждане. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по частната жалба за присъждане на разноски по делото. Същата следва да бъде уважена на основание чл.143, ал.3 от АПК, като в полза на „Сити Кеш“ ООД, гр.София се следват деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 евро, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение