Определение № 98 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1286/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат К. Б. К., в качеството му на особен представител на П. А. Б., срещу определение № 2639 от 06.02.2020г. постановено по ч.гр.д. № 1300/2020г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 307209 от 20.12.2019г. по гр.д. № 30781/2019г. на Софийски районен съд, с което е върнат предявения с молба от 09.12.2019г. насрещен иск с правно основание чл.34, ал.1 ЗС за делба на недвижим имот. В частната жалба се поддържа, че определението противоречи на процесуалните правила на ГПК и на материалния закон; явява се несправедливо и неправилно поради вътрешно противоречие на мотивите; както и необосновано. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че в интерес за правилното решаване на спора, съдът е трябвало да отговори на следните въпроси: 1/ налице ли е потестативно право на насрещен иск в процес започнал по инициатива на ищеца, който има за предмет същият недвижим имот от обективна страна и пълно съвпадение на страните от субективна страна на основание чл. 211 ГПК; 2/ има ли предявен в първоинстанционното дело насрещен иск за делба от името на ответника, отговарящ на изискванията на чл. 127, 128 и 341 ГПК; подлежи ли на разглеждане според родовата подсъдност на Софийски районен съд и има ли връзка с предмета на първоначалния иск.; 3/ налице ли са правомощия на адвоката - особен представител, назначен с определение на съда по силата на чл.29, ал.2 или 3, вр. чл.34, ал.1 ГПК, идентични с представителната власт на упълномощен представител с общо пълномощно; 4/ правилно ли е върнал съда насрещната искова молба за делба на наследство и кои изисквания на чл. 129, ал. 2 ГПК са нарушени. С писмен отговор ответницата по частната жалба А. А. Р., чрез пълномощника си адвокат Т. К., оспорва същата като твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството пред Софийски районен съд е образувано по иск на А. А. Р. срещу П. А. Б. за установяване правото й на собственост върху 1/3ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ се в [населено място], район С., [улица], ет. 1, заедно с 1/2ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** находящ се в [населено място], район С., [улица], ет. 1, с площ от 346кв.м. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК районният съд е назначил адв. К. Б. К. за особен представител на ответника. С отговора на исковата молба, адв. К. Б. К. е предявил от името на представлявания от него ответник насрещен иск за делба на процесния имот между страните по делото. С определение № 307209 от 20.12.2019г. районният съд е върнал насрещния иск по съображения, че адв. К. Б. К. в качеството му на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК може да извършва само процесуални действия по движението на делото, но не може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно и такива по разпореждане с предмета на делото. В случая предявяването на иск за делба е действие на разпореждане, защото засяга правото на собственост и такъв иск не може да бъде предявен от особен представител. Отделно съдът е посочил, че не са налице предпоставки за приемане на насрещния иск, защото производството по съдебна делба е особено исково производство и двата иска не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил връщането на насрещен иск за делба, Софийски градски съд е констатирал, че назначеният на ответника особен представител не разполага с право да предявява насрещен иск, още по-малко иск за делба, който е с различен, по-широк предмет и подлежи на разглеждане в особено исково производство. Изтъкнал е, че разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК цели да осигури нормалното развитие и приключване на съдебното производство по предявения иск в отсъствие на ответника, като гарантира защитата на интересите му; а предявяването на насрещен иск за делба излиза извън рамките на производството по установителния иск за собственост. Позовал се е на т. 6 ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и определение № 623 от 28.12.2017г. по ч.гр.д. № 2873/2017г. на IV г.о. на ВКС. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива не са налице. Предвид решаващите мотиви на съда, то от значение за изхода на производството е повдигнатият от жалбоподателя и обобщен от съда правен въпрос: дали назначеният от съда особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК разполага с представителна власт да предявява насрещен иск и по-конкретно насрещен иск за делба. В практиката на Върховния касационен съд се приема, че представителната власт на особения представител възниква от акта на съда и обслужва нуждите на процеса; особеният представител може да извършва процесуални действия от името и за сметка на отсъстващата страна, но само в рамките на производството, по което е назначен. Затова, възникналата въз основа на определението на съда представителна власт на особения представител е ограничена от целта на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК - да осигури нормалното протичане и приключване на съдебното производство в отсъствието на ответната страна, като едновременно с това гарантира ефективната защита на интереси й. Затова особеният представител не може да извършва действия по разпореждане с предмета на спора, нито такива излизащи извън рамките на предявения иск. По тези съображения представителната власт на особения представител, назначен на ответника на основание чл.47, ал.6 ГПК, не включва упражняване на правото му да предяви насрещен иск. В този смисъл е определение № 591 от 31.10.2018г. по т.д. № 2252/2018г. на ВКС, II т.о., както и посоченото от въззивния съд определение № 623 от 28.12.2017г. по ч.гр.д. № 2873/2017г. на IV г.о. на ВКС. При наличието на тази практика и съответствието на обжалвания акт с нея, то касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед на конкретния случай може да се допълни, че предявяването на насрещен иск за делба /особено исково производство/ несъмнено излиза извън рамките на производството по установителния иск за собственост на идеална част от недвижим имот, което препятства разпростирането на представителната власт на особения представител и върху действието по предявяване на насрещен иск. На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. В полза на ответницата по жалбата А. А. Р. следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 300 лева Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.