Определение № 2837 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 920/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/ срещу Определение № 41024 от 08.12.2025 г. на Административен съд София – град (АССГ) постановено по адм. дело №9856/2025 г. С определението съдът е оставил без разглеждане частната жалба КЗЛД срещу Определение № 34988 от 24.10.2025 г. на АССГ по адм. дело № 9856/2025 г. Частният жалбоподател – КЗЛД, счита определението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и нарушаване на правото му на защита и за равенство на страните в съдебното производство. Прави искане определението да бъде отменено. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си първоинстанционният съд е посочил, че частната жалба на КЗЛД е срещу Определение № 34988 от 24.10.2025 г. на АССГ, с което на основание чл. 200 АПК е отменено решение № КВПС-01-40/ 29.12.2023г. от 18.10.2024г. на КЗЛД, с което на основание чл.25,ал.1,т.5, б. „в“,вр.чл.25,ал.1,т.2,вр.чл.3,ал.3 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнаи или лично оповестяващи информация за нарушение /ЗЗЛПСПОИН/ е прекратена проверката във връзка с подаден сигнал с УИН WB 2312200001 и преписката е върната на комисията, образувана по сигнал с рег. № КВПС-01-40/ 29.12.2023г., подадена от О. Г. Г., за произнасяне по същество. Изложил е, че постановеното по делото определение е по реда на чл. 197 и следващите от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Административният орган не е страна в административното производство, поради което и не попада в кръга на лицата имащи право на жалба по реда на чл. 200, ал. 2 АПК. Частната жалба е подадена срещу акт, който не подлежи на касационно оспорване от подателя й, който е административния орган, чийто акт е отменен. Предвид посоченото и на основание 215 във вр. с чл.213 и чл. 200,ал.2 АПК, АССГ е оставил без разглеждане частната жалба на КЗЛД срещу срещу Определение № 34988 от 24.10.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело №9856/2025 г. Определението е правилно. Инстанционен контрол за законосъобразността на съдебния акт, постановен в производство по реда на чл. 197 - 201 АПК, може да бъде направен само ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. Член 200, ал. 2 АПК изрично определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, а решаващ орган. Съгласно чл. 15, ал. 1 АПК, страна в административния процес може да бъде и административният орган, но това става само на фазата на съдебното, не и на фазата на административното производство. На фазата на административното производство административният орган е решаващ, овластен от закона орган да издаде определен административен акт, съответно – да извърши административна услуга. Поради това той, с оглед на чл. 200, ал. 2 АПК, не е носител на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по тълк. дело № 10/2019 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на ВАС, съгласно което не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от административния орган, издател на акта. В случая правилно първоинстанционния съд е приел, че след като оспореното пред него решение на КЗЛД по своята същност представлява прекратяване на административното производство от страна на органа, поради което на основание чл. 56,ал.4 АПК подлежи на оспорване по реда на глава X, раздел IV АПК, а именно чл.197-202 АПК. В случая съдът е разгледал спор по същество, а единствено налице ли са били законовите основания административния орган едностранно да прекрати административното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Пето отделение