Определение № 5290 от 21.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4104/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Епозид БГ Варна“ ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.София, срещу определение № 469 от 27.02.2025 г. по адм. дело № 197/2025 г. на Административен съд – София област, с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 3-32 / 07.02.2025 г. на кмета на Община Челопеч. С доводи за неправилно прилагане нормата на чл. 60, ал. 1 във връзка с чл.166 от АПК се претендира отмяна на определението със законните последици. Ответникът кмет на Община Челопеч, в писмен отговор по частната жалба, изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Претендира разноски – адв. възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното определение е оставено без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 3-32 / 07.02.2025 г. на кмета на Община Челопеч, с която на основание чл. 223, ал. 5, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 от ЗУТ е наредено осигуряване на достъп на служители на общината до описания строеж на 14.02.2025г. в 10ч. за извършване на проверка за законността на извършваните строителни работи. Определението е мотивирано с липсата на наведени от оспорващото дружество доводи и представени доказателства за настъпване на евентуални „значителни или трудно поправими вреди“ по смисъла на чл.166 АПК. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ във вр. с чл.236 от АПК. Обоснован и правилен е изводът на административния съд, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на закона с оглед разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Законът за устройство на територията не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което по силата на препращащата норма на чл. 213 от ЗУТ е приложима разпоредбата на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, която дава възможност за спиране на предварителното изпълнение при безспорна установеност за настъпване на евентуални "значителни или трудно поправими вреди". В случая не са представени доказателства, обосноваващи основателност на искането за спиране, тъй като жалбоподателят се позовава единствено на вреди от затрудняване на дейността при извършване на разпоредената проверка, които са пряка последица от изпълнението на заповедта, а не от допуснатото предварително изпълнение. Безспорните неудобства за адресата на процесната заповед от изпълнение на разпоредената проверка не попадат в приложното поле на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Те са последица от вмененото за адресата на заповедта задължение. Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че при липса на доказателства за размера на твърдяните вреди не може да се установи тяхната "значителност" по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. С оглед на изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение като неоснователна. Претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява неоснователна в настоящето производство, тъй като същото няма самостоятелен характер, за разлика от производството по чл. 60 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение