Определение № 5498 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2109/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от „ЛРС – Сокол“ ЕООД с ЕИК 131195275 и със седалище и адрес на управление в гр. Костенец, [улица], за отмяна на влязло в сила Решение № 674/28.06.2022 г., постановено по адм. д. № 304 по описа на Административния съд София-област за 2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството с искане за обявяване на нищожност на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) по чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) с № 139 от 10.12.2018 г., издаден от директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. С този АУПДВ за дружеството-искател са установени за периода 25.05.2008 г. - 05.02.2016 г. парични задължения за разрешеното право на водовземане от минерална вода, съгласно Разрешително № 01610078/22.04.2008 г., издадено от министъра на околната среда и водите и Решение № РД-04-51/05.02.2016 г. на кмета на Община Костенец, в размер на главница от 60 782, 40 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава от 37 348, 44 лв. Като правно основание в искането за отмяна е посочен чл. 239, т. 3 АПК. Страната обосновава искането си, като се позовава на Решение № 503/18.04.2024 г. по адм. д. № 1390/2023 г. на Административния съд София-област, с което е обявена нищожността на Решение № РД-04-51/05.02.2016 г. на кмета на Община Костенец за отнемане на Разрешително № 01610078/22.04.2008 г. за водовземане на минерална вода, издадено от министъра на околната среда и водите с титуляр дружеството-искател. Счита, че след като АУПДВ по чл. 195б, ал. 1 ЗВ с № 139 от 10.12.2018 г. е издаден въз основа на нищожното Решение № РД-04-51/05.02.2016 г. на кмета на Община Костенец за отнемане на Разрешително № 01610078/22.04.2008 г. за водовземане на минерална вода, издадено от министъра на околната среда и водите, е осъществена хипотезата на чл. 239, т. 3, предл. второ АПК – съдебният акт, чиято отмяна се иска, е основан на акт на съда, който акт на съда впоследствие е бил отменен. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът – директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ със седалище в гр. Пловдив, на ул. „Янко Сакъзов“ № 35 в писмен отговор, представен в срока по чл. 242, ал. 3 АПК изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Иска отхвърлянето му. Не претендира присъждане на разноски за настоящото производство. При извършената от настоящия петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд служебна проверка за редовност и допустимост на искането за отмяна с правно основание по чл. 239, т. 3 АПК, съдът преценява същото за недопустимо. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 242, ал. 4 АПК, искането за отмяна се приподписва от адвокат или юрисконсулт, с изключение на дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, или когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към искането се прилага пълномощно за приподписването, а в случая, когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност, се прилага удостоверение за юридическа правоспособност. В случая е налице двукратно неизпълнение на дадени от Административния съд София-област указания за отстраняване на констатирани в искането за отмяна нередовности. С Разпореждане № 91 от 14.01.2026 г. по адм. д. № 304 по описа на Административния съд – София-област за 2022 г. на „ЛРС – Сокол“ ЕООД е указано, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяване на това разпореждане: 1. Представителят на дружеството да подпише искането за отмяна и да приложи удостоверение за юридическа правоспособност, а ако няма такава, в същия срок, на основание чл. 242, ал. 4 АПК, искането за отмяна да бъде приподписано от адвокат; 2. Да внесе сумата от 150, 00 лв. държавна такса за производството по искането за отмяна по сметка на Върховния административен съд и да представи доказателства за това в деловодството на Административния съд София-област. С молба, вх. № 437 от 21.01.2026 г. по описа на Административния съд София-област, дружеството, чрез упълномощен адвокат А. Тодорова от Софийска адвокатска колегия, в срока за изпълнение на указанията по Разпореждане № 91/14.01.2026 г., представило копие на платежен документ за внесена по сметка на Върховния административен съд държавна такса от 150, 00 лв., както и пълномощно в полза на адв. Тодорова и сключен с нея договор за правна защита и съдействие. В молбата е посочено, че адвокатът потвърждава действията на законния представител на „ЛРС – Сокол“ ЕООД във връзка с подаването на искането за отмяна. С Разпореждане № 292 от 05.02.2026 г. по адм. д. № 304 по описа на Административния съд София-област за 2022 г. искането за отмяна на дружеството е оставено повторно без движение, тъй като съдът е констатирал, че същото не е приподписано от адв. Тодорова, нито е представено удостоверение за юридическа правоспособност, в случай че представляващият „ЛРС – Сокол“ ЕООД има такава. С това разпореждане на дружеството-искател е предоставена повторна възможност, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за това разпореждане, да приложи към искането за отмяна удостоверение за юридическа правоспособност на представляващия го М. С., ако последният има такава или искането за отмяна да бъде приподписано от адвокат. Съобщението за Разпореждане № 292 от 05.02.2026 г. е получено от адв. Тодорова на 16.02.2026 г., като се установява, че дадените от съда указания не са изпълнени. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 6, т. 2 АПК, във вр. с чл. 242, ал. 1 АПК, Председателят на касационния съд или неговите заместници, съответно председателят на отделението, осъществяват контрол върху извършената от първоинстанционния съд проверка на редовността и допустимостта на касационната жалба или протест, като, ако не са изпълнени в срок дадени указания за отстраняване на нередовности или бъде установено някое от основанията по чл. 215 АПК, касационната жалба или протестът се оставят без разглеждане и производството по делото се прекратява. В случая е налице именно тази хипотеза – дадените от съда указания не са изпълнени, поради което искането за отмяна следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати. Наред с това Върховният административен съд, като компетентният съд да разгледа подаденото от „ЛРС – Сокол“ ЕООД искане за отмяна, констатира и неговата недопустимост на две основания. Искането за отмяна е просрочено – основание за недопустимост на искането, съгласно чл. 242, ал. 1, изр. последно АПК, във вр. с чл. 213а, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 215, т. 3 АПК. Съобразно чл. 239, т. 3 АПК, съдебният акт, чиято отмяна се иска, подлежи на отмяна когато е основан на документ, който, по надлежния съдебен ред, е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В чл. 240 АПК са уредени сроковете за подаване на искането за отмяна, като по силата на ал. 1, т. 3 от с.р., искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня на узнаване на решението или на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането на решението или на акта за отмяна в сила. В искането за отмяна, подадено от „ЛРС – Сокол“ ЕООД, се подържа, че Решение № 503/18.04.2024 г. по адм. д. № 1390/2023 г. на Административния съд София-област е актът за отмяна по смисъла на чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК. Решение № 503 от 18.04.2024 г. е влязло в сила на 11.05.2024 г., като, доколкото „ЛРС – Сокол“ ЕООД е бил страна в съдебното производство, в което е постановен този съдебен акт, тримесечният срок по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК тече от датата на влизане на това съдебно решение в сила, т.е. от 11.05.2024 г. Това означава, че към датата на сезиране на настоящия съд – 30.12.2025 г., е изтекъл едногодишният срок, тъй като в хипотеза като настоящата – когато подателят на искането за отмяна е страна в съдебното производство, в което е постановен актът за отмяна по смисъла на чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК – началният момент на едногодишния и на тримесечния срок съвпадат. От друга страна, исканата отмяна е във връзка с отмененото като незаконосъобразно Решение № РД-04-51/05.02.2016 г. на кмета на Община Костенец. Със съдебната отмяна на посоченото решение не е осъществена нито една от хипотезите на чл. 239, т. 3 АПК, тъй като със съдебното решение не се признава подправката на административния акт, а административният акт не е нито акт на съда, нито акт на държавно учреждение. Решението на кмета на Община Костенец е акт на териториален орган на изпълнителната власт, но не и акт на държавно учреждение. По тези съображения, подаденото от дружеството искане за отмяна с правно основание по чл. 239, т. 3 АПК следва да се остави без разглеждане, като недопустимо на осн. чл.159, т. 5, както и на осн. чл. 158, ал. 3 вр. с чл. 249 АПК, а съдебното производство, образувано пред настоящия съд се прекрати. С оглед изхода на спора, на искателя не се дължат разноски. Такива не се дължат и на ответната по искането страна, тъй като не са претендирани. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия