Определение № 60186 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 2051/2020 г.

Производството по т.д. № 2051/2020 г. е приключило с постановяване на решение № 60047 от 24.06.2021 г., с което е оставено в сила атакуваното от СНЦ „Сдружение за правна помощ на потребителите“ решение № 1447 от 02.07.2020 г. по в.т.д. № 4513/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 13 състав. С касационното решение, постановено в производство по чл.290, вр. с чл.386, ал.3 ГПК, настоящият съдебен състав се е произнесъл и по отговорността за разноските, като в полза на ответника – „Практикер“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 3 432 лева, с ДДС. В срока по чл.248 ГПК е постъпила молба с вх. № 65411 от СНЦ „Сдружение за правна помощ на потребителите“, с искане за изменение на решението в частта за разноските, след произнасяне по същество по релевираното възражение за прекомерност на договореното и заплатено от ответното дружество адвокатско възнаграждение. В молбата са развити доводи за основателност на това възражение, независимо от правната сложност на делото. Твърди се, че предмет на касационното производство е само спор по тълкуване на приложимото право, като съществената защита на ответника е реализирана с подаването на отговор на касационната жалба. Молителят се позовава на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ТР № 6/2012 г.на ОСГТК на ВКС и на практика на СЕС. Претендира се намаляване на възнаграждението за процесуално представителство на ответника и определяне на справедлив размер, с оглед липсата на значителна фактическа и правна сложност на спора и конкретния обем на осъществената защита. Искането за изменение на решението в частта за разноските е оспорено от ответника в депозиран по делото писмен отговор. Твърди се, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е бланкетно, а от друга страна не би могъл да се изведе извод за незначителна фактическа и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното касационно решение в частта за разноските. Размерът на присъдените в полза на ответното дружество разноски – 3 432 лв., съставляващи заплатено възнаграждение за адвокатска защита в касационното производство, с включен ДДС, е съобразен с представения в последното с.з. списък по чл.80 ГПК, с приложенията към него. В мотивите към решението изрично е отразено, че възражението на касационния жалбоподател по чл.78, ал.5 ГПК е бланкетно - липсва позоваване на предвидени в тази норма предпоставки за редукция на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответното дружество. Възражението за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е обективирано в писмени молби на касатора от 26.01. и от 23.03.2021 г. Посочените молби всъщност предхождат искането на „Практикер“ ЕООД за присъждане на разноски за касационното производство, съобразно доказателствата към представения в с.з. на 24.03.2021 г. списък по чл.80 ГПК. Това обуславя и невъзможност за излагане на конкретни доводи по исканата от сдружението редукция на претендирани от ответника разноски. Независимо от последната констатация, в практиката липсва спор, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде надлежно мотивирано, което е отчетено при постановяване на решението по делото. Разгледано и по същество, искането за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски на ответника по касация, не може да се прецени за основателно. Договорената и заплатена от „Практикер“ ЕООД цена на адвокатска защита /без ДДС/, макар и двукратно да превишава минималния размер на възнаграждението по Наредба № 1/2004 г., е съобразена с правната сложност на делото. Последното има за предмет осъдителен иск по чл.188, ал.1 ЗЗП - за обезщетяване на вреди, причинени на колективните интереси на потребителите, като в касационното производство, при което законодателно е изключена селективната фаза, се дължи произнасяне по поддържаните в жалбата множество процесуалноправни и материалноправни основания за касиране, предопределили и обема на защита на ответното дружество при упражняване на процесуалните права, изразяващи се в: своевременен отговор на касационната жалба, явяване в публично съдебно заседание и заявяване на становище по съществото на правния спор. Преценявайки конкретната правна сложност на спора, не би могъл да се изведе извод за несъответствие между размера на адвокатското възнаграждение на ответното дружество и усилията на защитата в касационното производство. Поради това, липсват предпоставки за намаляване на договорения и присъден с решението адвокатски хонорар, което обуславя неоснователност на молбата по чл.248 ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение