Определение № 545 от 28.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 447/2010 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано по частна жалба на С. Т. от С. против разпореждане № 74/13.05.2010 г. на съдия от Върховния касационен съд, постановено по касационно гражданско дело № 5735/2007 г. на І ГО. С него е отказано издаване на обратен изпълнителен лист. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно, защото фактически срещу него изпълнението е било проведено, независимо, че взискателят по пръвоначалния изпълнителен лист не е получил нищо. Н. Ч. е възразила срещу жалбата, че атакуваното разпореждане е окончателно и не може да се обжалва. Излага доводи и за неоснователност. Частната жалба е допустима. Законът изрично е посочил, че разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба /чл. 407 ГПК/, следователно това е акт от категорията на тези по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Когато разпореждането е постановено от съдия на Върховния касационен съд, то подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд /чл. 279, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК/. Частната жалба е подадена още от легитимна страна и в срок. Разгледана по същество, тя е неоснователна. По делото е установено, че Н. Х. Ч. се е снабдила с изпълнителен лист за присъдените й суми по невлязлото в сила въззивно решение на Софийския апелативен съд от 07.06.2007 г. по гр.д. № 1735/2006 г. Това решение е отменено по реда на касационния контрол и състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 5735/2007 г. е отхвърлил исковете на Ч.. Преди това Н. Ч. е образувала изпълнително дело по издадения й изпълнителен лист и по него на публичен търг частен съдебен изпълнител Г. продала ½ ид.ч. от апартамент, собственост на длъжника Т.. Купувачът по проданта Д. Б. е внесъл по сметката на частния съдия изпълнител сумите, за които е бил издаден изпълнителния лист. Те, обаче, не са преведени, нито има данни да са получени по някакъв начин от взискателя Ч., за което има удостоверение от частен съдебен изпълнител Р. М.. При тези данни, в обжалваното разпореждане е прието, че искането за издаване на обратен изпълнителен лист е неоснователно. Съдебният акт е съобразен с разпореденото в чл. 245, ал. 3 ГПК. Хипотезата на чл. 245, ал. 3 ГПК предполага следните условия: издаден изпълнителен лист по невлязло в сила решение, окончателно решение, с което иска се отхвърля, проведено изпълнение и в резултат на това получаване от взискателя на суми и вещи. Взискателят няма как да бъде осъден да върне нещо, което не e получил. Обратният изпълнителен лист се издава срещу него. При положение, че сумите и вещите са при съдия изпълнителя, той при представяне на влязлото в сила решение не може да ги предаде на взискателя, а следва да ги възстанови на длъжника и да прекрати изпълнителното производство. За целта не е нужен изпълнителен лист в полза на първоначалния длъжник срещу първоначалния взискател. Ако получените от проданта на длъжниковото имущество суми не се съхраняват от съдия изпълнителя и той не ги преведе на първоначалния длъжник, в чиято полза е разрешен оконочателно спора в исковия процес, това са отношения, които следва да се разрешат между тях, но не и чрез издаване на обратен изпълнителен лист срещу първоначалния взискател. Без значение е обстоятелството дали в случая срещу частен съдия изпълнител М. Г. има образувано следствено дело, по което се извършват следствени действия по обсъжданото изпълнително дело. В заключение, частната жалба е неоснователна и разпореждането следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение