Определение № 4716 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2403/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. К. против решение №169 от 19.02.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №254 по описа за 2025 г. на Пловдивския окръжен съд, X състав, с което е отменено определение от 2.12.2024 г. по гр. д. №13275 по описа за 2021 г. на Пловдивския районен съд за тълкуване на решение № 665 от 16.02.2023 г. по гр. д. №13275 по описа за 2021 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено решение, с което е оставено без уважение искането и за тълкуване на решението по делото по въпроса как се прилага режимът на лични отношения на бащата В. Н. с двете негови деца Р. и О. относно тридесетте дни през лятото с преспиване на децата в дома на бащата, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Касаторът твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения-основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси: 1.Подлежи ли на тълкуване режим на лични отношения между страните, определен с влязло в сила съдебно решение, по прилагане на който са налице спорове между страните? 2.Допустимо ли е определеният от съда режим на лични отношения да бъде разделян от страните допълнително, без да е налице съгласие между тях? В. Н. застъпва становището, че няма основание за допускане на решението на Пловдивския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: С решение № 665 от 16.2.2023 г., постановено по гр. д. № 3275 по описа за 2021 г. на Пловдивския районен съд, IV брачен състав, е прекратен бракът между Д. С. Н. и В. Н., упражняването на родителските права поотношение на родените от брака деца Р. Н. и О. Н. са предоставени на майката и е определен режим за лични контакти между бащата и децата, включващ 30 дни през лятото с преспиване на децата в дома на бащата, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Д. С. Н. е поискала с молба от 14.06.2024 г. съдът да тълкува решението си в частта относно определения режим на лични контакти на бащата с децата. Въпросите за тълкуване са: могат ли тридесетте дни през лятото да бъдат разделени на периоди и какви са минималните периоди, на които могат да бъдат разделени; допустимо ли е да се разделят тези 30 дни от лятото на по два дни, така че да обхващат само съботите и неделите, през които според общия режим децата трябва да бъдат при майка си. Причините, обуславящи искането, са, че страните изпадат в конфликтни ситуации. Бащата смята, че двата режима трябва да се прилагат успоредно и иска да раздели тридесетте дни през лятото по такъв начин, че децата да бъдат при него съботите и неделите, когато те всъщност трябва да бъдат с майка си. Пълномощникът на В. Н. е заявил, че решението в частта относно личните контакти с децата е достатъчно ясно, поради което не е необходимо да бъде тълкувано. С определение от 2.12.2024 г. първоинстанционният съд е изтълкувал решението си по поставените от майката въпроси, но въззивният съд е отменил първоинстанционния акт с решение №169 от 19.02.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №254 по описа за 2025 г. на Пловдивския окръжен съд, X състав. Приел е, че в решението за определяне на режима на лични отношения на бащата с децата няма допуснати неясноти и възможности за различно тълкуване по въпроса как трябва да се изпълнява допуснатият режим относно тридесетте дни през лятото. Този режим е стандартен в съдебната практика, никога не е будил съмнение и неяснота относно неговото тълкуване и прилагане досега. Освен това в решението е определен начинът на реализиране на този режим през лятото и до коя дата трябва да се уведоми майката за него писмено. Така постановеното решение на въззивния съд не е очевидно неправилно, тъй като в мотивите не се съдържат противоречия, дължащи се на груби нарушения на правилата на формалната логика. Въззивният съд не е приложил закона в неговия противоположен смисъл, нито се е позовал на несъществуваща или отменена правна норма. Следователно касационно обжалване на това основание не следва да се допуска. Първият въпрос на касатора възпроизвежда разпоредбата на чл.251, ал.1 от ГПК, която предвижда, че споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който ги е постановил. Според разпоредбата, за да се извърши тълкуване, е необходимо наличието на спор между страните, което в настоящия случай не е установено. Майката не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си, а пълномощникът на бащата не е признал, че такъв спор съществува. При това положение даденият от въззивния съд отговор на първия въпрос, че режимът е достатъчно ясно определен, е в съответствие с процесуалния закон и с практиката на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска. Едва към касационната жалба майката е представила имейл, от който евентуално може да се констатира спор между страните относно начина на изпълнение на съдебното решение по отношение на режима на контакти с бащата. От същността на касационната дейност следва обаче, че в касационното производство не могат да се събират нови доказателства, относими към спора по същество, които не са били заявени в инстанцията по същество/т.9 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС/. Ето защо наличието на спор, обуславящ тълкуване на съдебното решение, не може да бъде констатиран от настоящата инстанция, дори ако бъде допуснато касационно обжалване. Няма пречка обаче, при наличието на доказателства за спор относно начина на изпълнение на съдебното решение, касаторът отново да поиска тълкуване от първоинстанционния съд. Вторият въпрос на касатора не е бил разрешаван от въззивния съд, поради което не може да обуслови допускане на касационно обжалване. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение