Определение № 11936 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10171/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и следв. във връзка с чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Овчарови – 2018“ ЕООД, ЕИК: 205263402, подадена чрез пълномощника адв. Горанов, срещу Определение № 6294 от 02.07.2025 г., постановено по адм. д. № 1335/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на "Овчарови - 2018" ЕООД срещу Уведомление за недопустимост № 94-00-103#2/05.06.2025г., обективиращо отказ на заместник-министъра на правосъдието да разгледа по същество заявление № РС-25-166/05.03.2025 г. за изплащане на обезщетение за претърпени вреди по реда на чл. 60а-60л от Закона за съдебната власт (ЗСВ). С доводи за материална незаконосъобразност се иска отмяна на определението и постановяване на акт по съществото на спора, с който да се отмени оспорения отказ да се разгледа заявлението на дружеството и преписката да се върне на заместник-министъра на правосъдието със задължителни указания за произнасяне по същество. Изложени са аргументи, че процедурата по чл. 60а ЗСВ е задължителна предпоставка за допустимост на иск за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - заместник-министър на правосъдието, действащ чрез пълномощника гл. юрк. Соколова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното определение, поради което иска то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, при извършената проверка на оспореното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 200, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказ на заместник-министъра на правосъдието, обективиран в писмо с изх. № 94-00-103#2/05.06.2025г., за разглеждане по същество на отправеното до него искане за издаване на административен акт по реда на Глава трета "а" от Закона за съдебната власт, направено в заявление вх. № № РС-25-166/05.03.2025 г. по описа на Инспектората към ВСС. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № РС-25-166/05.03.2025 г. от "Овчарови - 2018" ЕООД е поискано обезщетение за претърпени вреди от провеждане на досъдебно производство № 101/2024 г. по описа на РУ - Хасково, ОД на МВР - Хасково, пр.пр. № 2364/2024 г. по описа на РП - Хасково извън законоустановените и разумни срокове в размер на 9700 лв. Претендираната сума представлява цената за наем на подобен на приобщения като веществено доказателство по посоченото досъдебно производство хладилен камион, за времето през което същият не е бил на разположение на дружеството. Досъдебното производство е образувано поради съмнение за интервенция върху рамата на автомобил марка ИВЕКО, модел 35С, с рег. № DD-766-YX и с номер на рама № ZCFC3592005981606, при представянето на автомобила за регистрация в сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР - Хасково. На 29.05.2024 г. автомобилът е предаден на органите на Пътна полиция и е образувано посоченото досъдебно производство, което е прекратено на 02.09.2024 г., а автомобилът е върнат на лицето, което го е предало на 27.08.2024 г. Постановлението за прекратяване на досъдебното производство е получено от "Овчарови - 2018" ЕООД на 30.09.2024 г., от който момент дружеството е можело да представи автомобила за регистрация и да започне да се ползва от него. От представения по преписката договор за наем на МПС се установява, че "Овчарови - 2018" ЕООД са наели хладилен товарен автомобил от 28.07.2024 г., който са получили на същата дата и са върнали на 16.09.2024 г. Видно от постановлението за прекратяване на досъдебно производство същото се е водило, за това че на неустановена дата през 2024 г., в гр. Хасково, в нарушение на установения за това ред е бил заличен идентификационен номер на моторно превозно средство – товарен автомобил марка ИВЕКО, модел 35С, с номер на рама № ZCFC3592005981606 – престъпление по чл. 345а, ал. 1 от Наказателния кодекс. Заявлението на "Овчарови - 2018" ЕООД е разгледано от Специализираното звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), като след извършена проверка е съставен Констативен протокол (КП) № РС-25-166 от 28.05.2025 г. При така установените факти и правни изводи, определеният състав на специализираното звено на Инспектората към ВСС приема, че не са налице двете кумулативно дадени предпоставки по чл. 60а, ал. 2, т. 2 от ЗСВ – съответното производство да е прекратено и заявителят да има качеството на обвиняем, пострадал или ощетено юридическо лице. При издаване на оспорения пред първостепенния съд отказ за разглеждане на подаденото заявление, зам.-министърът на правосъдието е съобразил, че според съдебната практика при осъществяване на състава на престъплението по чл. 345а, ал. 1 от НК не съществува фигурата на пострадал или на ощетено юридическо лице, тъй като не настъпват преки и непосредствени имуществени или неимуществени вреди за конретно лице, поради което заявителят не е страна по посоченото досъдебно производство. Органът е приел, че с оглед установените от ИВСС обстоятелства и на основание чл. 60а, ал. 2, т. 2 от ЗСВ заялвението не подлежи на разглеждане по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, тъй като заявителят няма качеството на обвиняем, пострадал или ощетено юридическо лице по посоченото производство. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че дружеството няма нито едно от качествата по чл. 60а, ал. 2 от ЗСВ, възникнали от извършване на съответните процесуални действия по реда, посочен в НПК, следователно не попада в кръга на изчерпателно изброените в ЗСВ субекти, които могат да претендират обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Престъплението по чл. 345а, ал. 1 от НК, има за обект обществените отношения свързани със сигурността на транспорта и съобщенията и охраняват обществения интерес в тази област. В този аспект, при образуването на наказателно производство не възниква фигурата на пострадал и респ. ощетено юридическо лице. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно. В разпоредбата на чл. 60а, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗСВ е определен предметния обхват на административното средство за защита срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като от една страна се посочва, че заявленията за обезщетение се подават срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, а от друга страна - оплакването за прекомерна продължителност трябва да касае приключени граждански, административни и наказателни производства, респективно във втората хипотеза прекратени досъдебни производства. Персоналният обхват на горната разпоредба, поставя допустимостта на производството в зависимост от качеството на заявителя на страна по приключено гражданско, административно и наказателно производства, респективно във втората хипотеза качеството на обвиняем, пострадал или ощетено юридическо лице по прекратено досъдебно производство. Лицата с право да подадат заявление срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, са лимитативно и изчерпателно изброени в чл. 60а, ал. 2 от ЗСВ. Разпоредбата не подлежи на разширително тълкуване и в кръга на субектите по чл. 60а ЗСВ не могат да бъдат включвани лица, които са участвали в граждански, административни и наказателни производства в друго качество, което е извън кръга на предвидените в чл. 60а, ал. 2, т.1 и т.2 ЗСВ. В процесния случай „Овчарови–2018“ ЕООД няма нито едно от посочените качества, поради което не е налице изискуемата от специалния закон легитимация. Изложените в заявлението твърденията са за нарушено право на разглеждане в законоустановен и разумен срок на досъдебното производство № 101/2024 г. по описа на МВР – Хасково, прокурорска преписка № 2364/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково, като автомобилът, собственост на дружеството е приобщен като веществено доказателство по образуваното досъдебно производство и е доброволно предаден на 29.05.2024 г., върнат е, заедно с ключовете и документите на автомобила, с приемо-предавателен протокол на 27.08.2024 г. и е регистриран след получаването на 30.09.2024 г. на препис от Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 02.09.2024 г. Съгласно чл. 54 от НПК качество на обвиняем има лицето, което е привлечено при условията и по реда, предвидени в този кодекс. В случая досъдебното производство е водено за престъпление по чл. 345а от НК, като по него няма привлечено лице в качеството на обвиняем. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че юридическото лице не може да има качеството на обвиняем. Наказателната отговорност е лична. Пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК може да бъде само физическо лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Ощетено юридическо лице е ЮЛ, което е претърпяло имуществени вреди от престъплението. Тези вреди следва да бъдат пряка и непосредствена последица от престъплението, като в практиката на ВКС се приема, че същите трябва да са съставомерни (виж. Постановление № 1 от 7.II.1955 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г.; Постановление № 9 от 25.XII.1961 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г., неизгубили сила в относимите части, в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСНК). Според сложилата се съдебна практика при престъплението по чл. 345а, ал. 1 от НК не настъпват имуществени или неимуществени вреди за конкретно лице, причинени пряко и непосредствено при осъществяване на състава на престъплението, поради което не може да има пострадал, респективно ощетено от това престъпление юридическо лице. Освен това, в случая се твърдят вреди от необосновано задържане на МПС, приобщено посредством протокол за доброволно предаване като веществено доказателство в досъдебното производство, които не са непосредствен резултат от самото престъпление. С оглед на горното, дружеството не попада в кръга на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 60а, ал.2, т.2 ЗСВ субекти, които могат да претендират обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Предвид изложените съображения, оспореният отказ да се разгледа по същество заявление № РС-25-166/05.03.2025 г. за изплащане на обезщетение за претърпени вреди по реда на чл. 60а-60л от ЗСВ, е законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Хасково е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228, вр. чл. 236, вр. чл. 200, ал. 2 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в действащата редакция, към момента на подаване на отговора от ответника по частната жалба, с който са претендирани разноските). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 200, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,