Определение № 102 от 04.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 530/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби: 1/ касационна жалба на „Българска банка за развитие“ АД, представлявана юрисконсулт Б. Д., срещу решение № 2123 от 07.08.2018г. по т.д. № 893/2018г. на САС, ТО, 13 състав в частта, в която са отхвърлени предявените от касатора искове по чл.422 ГПК за установяване, че А. Д. Клингнер дължи солидарно с „Еколайт“ АД и Т. С. Б. сумата над 65 247 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата и сумата над 4 842,67 евро – лихви за периода от 31.08.2012г. до 10.01.2014г., дължими по договор за кредит № 581 от 11.09.2009г., както и за установяване, че А. Д. Клингнер и Т. С. Б. дължат солидарно с „Еколайт“ АД сумата над 735,50 евро – неустойка за забавено плащане на възнаградителна лихва съгласно чл.16, ал.4 от договора за кредит за периода от 31.10.2012г. до 10.01.2014г., сумата над 820,30 евро – неустойка за нереализирани обороти по чл.16, ал.5 от договора за периода от 01.07.2012г. до 10.01.2014г., сумата над 820,30 евро – неустойка за непредставяне на декларации по чл.22 вр. чл.11, б. „н“ от договора за периода от 11.10.2012г. до 10.01.2014г., както и сумата над 155,40 евро – комисионна за управление и обработка на кредита за периода от 10.03.2013г. до 10.12.2013г.; 2/ касационна жалба на А. Д. Клингнер и „Еколайт“ АД, представлявани от адв. П. Б., срещу същото въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционото решение. С определение № 21 от 24.01.2020г. настоящото дело е спряно на основание чл.292 ГПК до приключване на тълк.д. № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС. Образуваното тълкувателно дело е приключило с приемане на ТР № 5 от 21.01.2022г., поради което е отпаднала причината за спиране на настоящото дело. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение