Определение № 1179 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1757/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане вх.№13606 от 02.06.2025 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) "Митница" – Варна, чрез процесуалните му представители юрисконсулти А. Шулева и Б. Станков за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от Административно процесуалния кодекс (АПК) на решение № 4861 от 12.05.2025 година, постановено по адм. дело № 1757/2025 година по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, в което е направено искане за изменение на решението в частта за разноските за две съдебни инстанции. Искането е обосновано с аргументи за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид липсата на материален интерес по делото и при липса на реално внасяне на депозит за вещи лица в размер на 1 266,75 лева, определен от съда по адм. дело № 5020/2020 г. по описа на Административен съд София – град, Трето отделение, 60-ти състав. Ответната страна - "Милки Груп Био" ЕАД, не изразява становище по искането. Върховният административен съд, в настоящият състав на осмо отделение, намира искането за допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание препращаща разпоредба на чл. 144 АПК, във връзка с § 40 от Преходните и заключителни разпоредби на АПК, с оглед датата на подаване на искането – 02.06.2025 г. Разгледано по същество искането, е неоснователно по следните съображения: С решението, чието изменение се иска е отменено решение № 21780/30.10.2024 год., постановено по адм. дело № 5020/2020 год. по описа на Административен съд София – град, трето отделение, 60-ти състав, като вместо него съдът е отменил решение рег. № 32-143895/21.05.2020 год. към МRN 18BG002005H0000948/19.01.2018 год. на директора на ТД "Северна Морска" (сега Митница Варна) при Агенция Митници и е осъдил Агенция "Митници" да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД, ЕИК 202809846, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес], сумата 3 466,75 лв., разноски за двете съдебни инстанции. В производство по реда на чл. 237 –чл. 244 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав – I колегия, се е произнесъл по адм. дело №9520/2025 г. относно липсата на основание за отмяна на решението, а с оглед предявеното искане за изменение, в частта на разноските, на решение № 4861/12.05.2025 г., постановено по адм. дело №1757/2025 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, е постановил връщане на делото на тричленния състав за разглеждане и произнасяне по това искане. Съгласно чл. 248, ал.1 ГПК, на основание чл. 144 АПК, искането за изменение на решението в частта на разноските следва да се направи в едномесечен срок от постановяването му. Отговорността за разноски е обективна, безвиновна и е ограничена, тъй като включва внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Предпоставките за присъждане на разноски по делото са три: 1./неоснователно предизвикан правен спор; 2./ разноски, направени по делото по повод на този спор и 3./ съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски. В случая жалбоподателят е представил списък по чл. 80 ГПК, в който е посочил основанията за формиране на разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 3 466,75 лева. Искането е направено своевременно, чрез процесуален представител, упълномощен от ответника с приложено по делото пълномощно. От данните по адм. дело 1757/2025 г. на ВАС, се установява, че с писмена молба от 08.04.2025 г., касационният жалбоподател е представил списък по чл. 80 от ГПК, като е поискал присъждането на разноски включващи: 50 лева - държавна такса за първоинстанционното производство, 600 лева – адвокатско възнаграждение за представителство пред първоинстанционния съд, 300 лева – депозит за вещо лице по изслушана и приета по делото съдебно химическа експертиза, 1 666,75 лева разходи за слушана и приета по делото тройна съдебно химическа експертиза, 370 лева - държавна такса за касационно обжалване, и 480 лева адвокатско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. При съобразяване на тълкуването дадено според Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 г. съдът не е обвързан от определените в Наредба №1/2004 г. размери на възнагражденията за адвокатска работа, а следва да извърши преценка на вида, количеството и сложността на конкретно извършената от адвокатска работа във връзка с предоставената правна защита. От това тълкуване следва, че съдът е може да присъди по-нисък размер от определения в Наредба №1/2004 г. като този размер следва да бъде справедлив и обоснован. Видно от приложените по делото доказателства, разноските за адвокатско възнаграждение са договорени с договор за правна защита и съдействие от 29.05.2020г., който предвижда за първоинстанционното производство да бъде платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Пълният размер на възнаграждението е платен на същата дата по електронен път с платежно нареждане, с уникален регистрационен номер 20200529029970020060 (приложен по адм. дело № 5020/2020 г. по описа на АССГ, Трето отделение, 60-ти състав л.13). Отделно с приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 09.12.2024 г., е уговорено плащане на адвокатското възнаграждение в размер на 480 лева, което е платено на 09.12.2024 г., по електронен път, с платежно нареждане с уникален регистрационен номер 20241209029970003923, (приложен по адм. дело №1757/2025г., по описа на ВАС, осмо отделение л.49). Релевираното възражение за намаляване размера на разноските поради липса на реално внасяне на сумата от 1266,75 лева, която е определена като вносим от жалботопдателя депозит за вещи лица съгласно съдебно определение от 21.12.2021 г. по адм. дело № 5020/2020 г. по описа на АССГ, Трето отделение, 60-ти състав е неоснователно и не се подкрепя от приложените по делото доказателства. По делото безспорно се установява, че разноските, направени за допуснати и приети по делото пред първоинстанциония съд съдебно – химически експертизи, са платени в пълния им размер от страна на жалбоподателя. Депозитът за извършване на тройна съдебно-химическа експертиза в общ размер на 1 666,75 лева е внесен за определяне на първоначален депозит от 400 лева, която сума е внесена по сметка на АССГ на 15.06.2022 г. с нареждане за плащане по електронен път с уникален регистрационен номер 20220615029970001194, приложен по адм. дело № 5020/2020 г. АССГ (л.180). С определения от 02.05.2024 г. и от 26.09.2024г. по делото, съдът е задължил жалбоподателя да внесе допълнителен депозит от 1 266,75 лева, като сумата реално е постъпила по сметка на съда на 30.05.2025 г., с преводно нареждане за плащане по електронен път с уникален регистрационен номер 20250530029970002800 от 30.05.2025 г. (л.408), като са посочени делото и основанието за внасяне. Обстоятелството за получаване на плащането по сметка на съда се потвърждава и от справка от счетоводството на АССГ за постъпили суми по делото от 03.06.2025 г., в която е уточнено, че плащането от 1 266,75 лева е получено на 30.05.2025 г. (л.406). След извършена преценка на съда се установява, че присъдените разноски не са в необичайно висок размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което настоящият състав намира, че разноските по представения списък по чл. 80 ГПК са дължими в пълния им доказан размер. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за изменение на решение № 4861 от 12.05.2025 година, постановено по адм. дело № 1757/2025 година по описа на Върховния административен съд, осмо отделение в частта му за разноските. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение