Определение № 4363 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3592/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. Р. Ч. срещу определение № 1069 от 11.03.2026 г., постановено по адм. дело № 104/2026 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Пред Административен съд - Пазарджик е образувано адм. дело № 1332/2025 г. по предявен от А. Р. Ч. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди по реда на чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. С определение № 5811 от 17.12.2025 г. съдът е отхвърлил искането на ищеца за предоставяне на правна помощ по делото. С обжалваното определение № 1069 от 11.03.2026 г., постановено по адм. дело № 104/2026 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е оставена без разглеждане частната жалба на Ч. против определение № 5811 от 17.12.2025 г. постановено по адм. дело № 1332/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта му по т. 2, с която е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ като недопустима и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице правен интерес от оспорването, тъй като първоинстанционното исково производство е прекратено с влязъл в сила съдебен акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. Производството по адм. дело № 104/2026 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е образувано на 02.02.2026 г. Към този момент е налице влязло в сила на определение № 161 от 15.01.2026 г., с което производството по адм. дело № 1332/2025 г. по описа на същия съд е прекратено. Това произтича и от обстоятелството, че частната жалба не е подадена чрез съда, постановил обжалваното определение, а чрез Министерство на правосъдието. При това установяване правилно съдът с обжалваното определение е приел, че е налице отпаднал правен интерес от оспорване на определението, с което е отказано предоставянето на правна помощ по приключилото с влязъл в сила съдебен акт съдебно производство. Предоставянето на търсената правна помощ е безпредметно, тъй като не е налице висящо съдебно производство, по което същата да се осъществи. По изложените съображения, оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,