Определение № 96 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3866/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, чрез мл. юрисконсулт К. против решение № 3744/25.06.2020 г. по гр. д. № 8923/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав. Ответникът С. И. С., чрез адв. Л. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложил съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При произнасяне по основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на трето гражданско отделение на Върховен касационен съд намира следното. Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в уважената част на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, предявен от С. И. С. против ответния университет за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 03.04.2017 г., с присъждане общо на сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от посочената дата до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат въззивната инстанция е приела, че предмет на производството пред нея е спорът относно съществуването на вземане по чл. 200, ал. 1 КТ в пълния му предявен размер (сезирането й е било от двете страни с жалби, макар едната да е насрещна). След като претенцията е намерена за установена в своето основание, въззивният съд е определил размера на обезвредата – от 30 000 лв. и тъй като е било налице несъвпадане на изводите му по този релевантен въпрос с тези на първостепенния Софийски районен съд (СРС), е отменил неговото решение частично – в отхвърлената част на иска над 15 000 лв. до 30 000 лв. и е присъдил разликата от още 15 000 лв. (извън присъдените 15 000 лв. от първоинстанционния съд). Направен е извод, че в останалата му обжалвана част решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. С въззивното решение обаче е потвърден първоинстанционния съдебен акт единствено в отхвърлителната част на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука над 30 000 лв. до претендираните 40 000 лв. Така в диспозитива на решението липсва изразена воля относно основателността на претенцията до размера на присъдената от СРС сума 15 000 лв. и като краен резултат няма произнасяне за потвърждаване на решението му в посочената част. Предвид горните данни настоящото производство следва да се прекрати като преждевременно образувано, а делото се върне на въззивния съд за преценка наличието на допусната в очертания по - горе смисъл очевидна фактическа грешка в решението му, която евентуално се поправи с произнасяне по реда на чл. 247 ГПК. По тези мотиви, Върховният касационен съд, ІIІ г. о.,