Определение № 119 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1026/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е от С. Н. Ф. и Д. Ц. П. чрез пълномощника им адв. А. частна жалба определение № 3130 от 06.11.2012г. по гр.д. № 3057/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Според жалбоподателите определението е неправилно. Съдът необосновано е приел, че получаваните от първата молителка доходи 240 лв., които са възнаграждение в качеството й на личен асистент на малолетното й болно дете, както и получаваното от втората молителка трудово възнаграждение 480 лв. им позволяват внасянето на необходимата държавна такса. Освен това сочат, че междувременно трудовото правоотношение на Д. П. е прекратено и тя е безработна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. С. Н. Ф. и Д. Ц. П. са ответници по предявен срещу тях иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор. Те са подали въззивна жалба срещу решението, с което искът е уважен. В отговор на указанието на съда за внасяне на държавна такса в размер на 83,45лв. те са поискали освобождаване от заплащането й. Представили са декларации за материално и граждански състояние, от които е видно следното: Д. П. притежава лек автомобил „Ф.” и получава доходи от заплата 480лв.; не притежава други имущества, освен недвижимия имот, предмет на делото и не разполага с други доходи. С. Ф. също не притежава други имоти, освен процесния; има доход 240 лв. и издържа непълнолетното си дете Д., което е освидетелствано с намалена работоспособност *% с чужда помощ като сумата 240 лв. представлява възнаграждение за длъжността „личен асистент” на детето. Първоинстанционният съд е изискал и служебна справка от Службата по вписванията за притежаваните от двете недвижими имоти. При получаване на двете удостоверения по чл. 46 ПВ съдът е постановил определение на 05.09.2012г., с което освобождава жалбоподателките от внасяне на държавна такса по въззивната жалба. Определението е написано върху удостоверението по чл. 46 ПВ на л. 21 от въззивното дело. След това първоинстанционният съд е връчил преписи от жалбата и е изпратил делото на въззивния съд. В. съд в определението си от 09.10.2012г. е посочил, че районният съд е пропуснал да се произнесе по искането за освобождаване от държавна такса, въпреки че е събрал необходимите доказателства за доходите на молителките. Затова съдът отново е дал възможност на жалбоподателките да уточнят дали поддържат искането по чл. 83, ал.2 ГПК. След като то е било потвърдено Варненски окръжен съд е постановил обжалваното определение, с което е намерил молбата по чл. 83, ал.2 ГПК за неоснователна. При тези данни Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е недопустимо. Молбата за освобождаване от държавна такса по жалбата е разгледана от първоинстанционния съд при администрирането на жалбата и е била уважена с определение от 05.09.2012г. Поради това постановеното по-късно определение от въззивния съд по същия въпрос е лишено от предмет. Затова обжалваното определение следва да бъде обезсилено и въззивното производство продължено по жалбата на С. Н. Ф. и Д. Ц. П., тъй като същите са освободени от държавна такса по реда на чл. 83, ал.2 ГПК По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.