Определение № 2528 от 02.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 844/2023 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Подадена е молба с вх. № 13993/12.08.2024 г. от „Бокан“ ООД, [населено място], чрез управителите К. М. В. и Б. Г. С., за превеждане по посочените в молбата две банкови сметки на сумите съответно от 321 532,22 лв. и от 160 766,11 лв., внесени като обезпечения по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спиране изпълнението на решение № 514 от 14.07.2022 г. по в.т.д.№ 398/2022 г. на Софийски апелативен съд. Ищците в производството- „Бест плюс“ ЕООД и Ю. Т. Я., със съдебен адрес в [населено място], надлежно уведомени за молбата чрез процесуалния им представител адвокат Д. М., не са взели писмено становище по основателността й. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото, намира, че молбата е основателна. Двете суми, чието превеждане се иска, са внесени по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд (с оглед приложени служебни бележки от счетоводство на ВКС за постъпването им- л. 3 и л. 5 от ч.т.д.№ 2299/2022 г. на ВКС, II т.о.) на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, по повод заявено искане за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение, със следните преводни нареждания: преводно нареждане от 11.10.2022 г. до „КейБиСи Банк България“ за сумата от 321 532,22 лв., с наредител Б. Г. С. и преводно нареждане от 11.10.2022 г. до „КейБиСи Банк България“ за сумата от 160 766,11 лв., с наредител К. М. В.. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 2190 от 06.08.2024 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение. Следователно, налице е влязло в сила решение, по смисъла на чл. 296, т. 3 ГПК, с което касаторът „Бокан“ ООД е осъден да заплати на двамата ищци сумите по решението, като внесените от управителите на касатора „Бокан“ ООД обезпечения трябва да бъдат използвани съобразно предвиденото в закона предназначение - за гарантиране изпълнението на осъдителното въззивно решение, в какъвто смисъл са и разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ОСГТК. Към подадената молба с вх. № 13993/12.08.2024 г. са представени следните платежни документи с наредител „Бокан“ ООД, удостоверяващи издължаване на задълженията на „Бокан“ ООД към двамата ищци в настоящото съдебно производство: платежен документ от 09.08.2024 г. до „ОББ“ АД за 304 714,08 лв., с получател „Бест плюс“ ЕООД; платежен документ от 09.08.2024 г. до „ОББ“ АД за 183 049,23 лв., с получател „Бест плюс“ ЕООД; платежен документ от 09.08.2024 г. до „ОББ“ АД за 45 663,89 лв., с получател „Бест плюс“ ЕООД; платежен документ от 09.08.2024 г. до „ОББ“ АД за 25 200 лв., с получател „Бест плюс“ ЕООД; платежен документ от 09.08.2024 г. до „ОББ“ АД за 121 885,63 лв., с получател Ю. Т. Я.; платежен документ от 09.08.2024 г. до „ОББ“ АД за 73 219,68 лв., с получател Ю. Т. Я.; платежен документ от 09.08.2024 г. до „ОББ“ АД за 9 534,81 лв., с получател Ю. Т. Я.; платежен документ от 09.08.2024 г. до „ОББ“ АД за 10 800 лв., с получател Ю. Т. Я.. С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че доколкото присъдените с въззивното решение вземания са вече погасени от касатора, внесените от неговите управители суми - гаранция по реда на чл. 282, ал. 2, т.1 ГПК, подлежат на връщане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение