Решение № 14376 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1639/2012 г.

Решение № 14376 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1639/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Емир" ЕООД град К. против решение № 2060/02.12.11 г., постановено по адм. д. 591/11 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 161003410/09.12.10 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП- П., потвърден с решение № 87/31.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и необосновано. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт РА № 161003410/09.12.10 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП- П., потвърден с решение № 87/31.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който на "ЕМир " ЕООД са установени публични задължения както следва: корпоративен данък за довнасяне за 2008 г. в размер на 22,27 лв., ведно с прилежащата лихва за забава в размер на 39,79 лева; корпоративен данък за довнасяне за 2009 г. в размер на 66,80 лева, ведно с прилежащата лихва за забава в размер на 5,16 лева; както и в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 59,38 лева за д. п. м. февруари 2008 г., ведно с прилежащата лихва в размер на 14,99 лева и допълнително начислен ДДС за данъчни периоди м. декември 2008 г. и м. декември 2009 г. в размер общо на 7 136,34 лева ведно с прилежащата лихва за забава в размер общо на 1294,25 лева. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. АС- П. е обосновал изводите си като приема за доказано наличието на обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът е анализирал всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства и допълнително събраните по време на съдебното производство, но не е установил неправилност при определяне от данъчните органи на данъчната основа за облагане на жалбоподателя за ревизираните периоди. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Постановено е при напълно изяснена фактическа обстановка и не е допуснато нарушение на материалния закон. Касационната жалба е сравнително кратка и напрактика в нея се излагат отново фактически и правни доводи на "Емир " ООД в жалбата против РА, на които решаващия съд много обстойно и задълбочено е дал отговор. Всички твърдения са разгледани от административният съд и въз основа на събраните доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на РА. Представените с касационната жалба доказателства са взети предвид при извършването на ревизията и постановяване на първоинстанционното решение, а представения протокол за осчетоводяване на излишъка е без достоверна дата поради и което не следва да бъде кредитиран. Основните възражения в жалбата касаят отказаното с РА право на данъчен кредит в размер на 59,38 лева за д. п. м. февруари 2008 г. ведно с прилежащата лихва в размер на 14,99 лв. и допълнително начисления ДДС за д. п. месец декември 2008 г. и месец декември 2009 г. общо на 7 136,34 лева, ведно с прилежащата лихва за забава в размер на общо 1294,25 лева. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в решението на първоинстанционния съд не са обсъдени всички събрани по делото писмени доказателства и твърдения на жалбоподателя и необосновано не е възприето заключението на вещото лице във връзка с извършена от него инвентаризация на 30.05.2010 г. и установени излишъци. В хода на административното производство е установено, че дружеството не е осчетоводило по надлежния ред фактури за извършени покупки на различни видове стоки, издадени от десет доставчика. Констатирано е, че стоките, посочени в тези фактури са реално продадени на задълженото лице, отразени са в счетоводството на доставчиците, данъкът по тях е начислен като задължение към бюджета. Плащанията са извършени в брой при доставката на стоките. Доставените стоки са транспортирани до търговските обекти на купувача с транспортни средства на фирмите доставчици, респективно с транспортни средства на купувача, когато стоките са получавани направо от склада на доставчика. Не са налице доказателства придобитите по тези фактури стоки да са заприходени по сметка 304 "стоки". Няма и доказателства, че при извършените инвентаризации през процесните периоди - 2008 и 2009 г. да има осчетоводени липси или излишъци. Ето защо правилен е извода на ревизиращия орган, че стоките предмет на спорните фактури са реализирани от дружеството без това да е документирано по надлежния ред и без да е начислен следващия се размер на ДДС по повод осъществените облагаеми доставки. С оглед на това обстоятелство обоснован се явява и извода на данъчния орган за укрит приход от продажбата на тези стоки и неотчетен косвен данък като задължение към бюджета. Правилно основата за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че процесните фактури са намерили отражение в счетоводството на дружеството през 2010 г., като са включени в дневниците за покупки по ЗДДС за м. 06.2010 г. От представената оборотна ведомост е видно, че към 01.01.2010 г. е налице начално салдо на сметка 304"стоки" и няма данни за излишъци или за липси на стоки. През ревизираните отчетни периоди дружеството не е извършвало счетоводни записвания на фактурите в хронологичен ред, каквото е изискването на чл. 2 от ЗСч. Приходите и сделките е следвало да се начисляват към момента на възникване на сделките, а не в по-късен момент, в случая както твърди дружеството две години по- късно. Ето защо правилно административния съд е приел за недоказани твърденията на оспорващия, че именно стоките, констатирани като налични през м. май 2010 г. при проведената извънредна инвентаризация, са именно стоките, доставени с процесните фактури през 2008 и 2009 г. Дружеството към края на всяка от процесните години - 2008 и 2009 г. е извършвало пълна инвентаризация, за която са съставяни съответните инвентаризационни описи от 31.12.2008 г. и 31.12.2009 г. При тези пълни инвентаризации не са открити каквито и да било разлики между счетоводно заведените наличности от стоки, съобразно движението по материалната сметка за всяка една от процесните години и реално намерените на място такива. Не е оспорено, че стоките по процесните фактури са получени към периода на издаване на първичните счетоводни документи- 2008 и 2009 г. Ето защо е следвало при осъществените инвентаризации в края на всеки от тези периоди при наличието им и при липсата на съответното осчетоводяване да се констатират и съответно да се осчетоводят излишъци, което в случая не е налице. С оглед изложеното правилно съдът не е кредитирал и заключението на вещото лице в тази му част. Решението е правилно и в частта относно установените на дружеството задължения по ЗКПО за 2008 г. и 2009 г. В хода на производството е констатирано, че някои от издадените фактури на търговеца за доставка на стоки за 2008 и 2009 г. не са намерили отражение в счетоводните регистри и дневници за покупки на ревизираното лице. Прието е, с оглед извършените пълни инвентаризации в края на всеки от процесните периоди, че не са налице излишъци или липса на активи и такива не са осчетоводени от ревизирания субект. Правилен е извода на данъчния орган, че стоките, доставени по процесните фактури през съответните периоди на издаването им не са заприходени по сметка 304"стоки", а при извършената инвентаризация не са открити и осчетоводени излишъци. Обосновано с оглед на тези констатации е прието, че тези стоки са реализирани на вътрешния пазар най-късно до края на съответната година, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи не са отчетени като такива. Налице са обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 2, т. 1 от ДОПК - данни за укрити доходи. Правилно основата за за облагане с корпоративен данък за процесните 2008 и 2009 г. е определена по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При законосъобразно извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК за издадения въз основа на нея ревизионен акт е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК и в производството по обжалването на ревизионния акт фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. АС-П. е приел, че от събраните в съдебната фаза доказателства не се установяват факти, които да обусловят извод за неправилност при определяне на данъчната основа в РА. С оглед разпределянето на доказателствената тежест по реда на чл. 124, ал. 2 от ДОПК този извод следва да бъде приет за правилен. На всички останали доводи в касационната жалба относно установените факти и приложимия закон административният съд е изложил подробни мотиви в обжалваното решение, които настоящия състав споделя изцяло и не смята за нужно да преповтаря. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение