Определение № 2276 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 688/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба (вх. № 38611/30.10.2023 г. по описа на Административния съд София-град) на В. Б. М. от София, с адрес - [адрес] против Определение № 8009 от 20.09.2023 г., постановено по адм. дело № 9231 по описа на Административния съд София-град за 2022 година. С обжалваното определение, на основание чл. 213а, ал. 1 и чл. 158, ал. 3 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на М., вх. № 34736 от 30.09.2022 г. по описа на Административния съд София-град, против отказ на кмета на Столична община – район Банкя да дерегистрира А. Т. М. от адрес в [населено място], район Банкя, на [улица] е прекратено производството по делото. Със същото определение са върнати „частни жалби“ на М. от 06.07.2023 г., 07.06.2023 г., 21.04.2023 г., 09.03.2023 г., 05.01.2023 г., 02.12.2022 г. и 28.10.2022 г. против разпореждания по същото административно дело, с които й е указвано изправяне на нередовности. Частната жалбоподателка твърди неправилност на обжалваното определение на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява становище, че съставът на първоинстанционния съд постановил атакувания съдебен акт е предубеден. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от нея жалба вх. № 34736 от 30.09.2022 г. Върховният административен съд, състав на трето отделение като обсъди становищата на страните и прецени доказателствата по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. По делото се установява следното от фактическа и правна страна: Производството по адм. дело № 9231/2022 г. на Административния съд София-град е образувано по жалба на В. Б. М., вх. № 34736 от 30.09.2022 г. против отказ на кмета на Столична община – район Банкя и на кмета на Столична Община да дерегистрират А. Т. М. от адрес в [населено място], район Банкя, [улица]. С жалбата лицето отправило искане за освобождаване от държавна такса. С Разпореждане от 11.10.2022 г. (л. 1 от първоинстанционното дело), на жалбоподателката е указано да внесе по сметка на Административния съд София-град държавна такса в размер на 10, 00 лв. за производството по адм. дело № 9231/2022 г., както и да уточни кой административен акт, от коя дата, по кое искане и на кой орган оспорва. Указани са й също последиците от неизпълнение на разпореждането на съда. Съобщението за Разпореждането от 11.10.2022 г. е получено от М. на 19.10.2022 г. – л. 19, пак там. На 20.09.2023 г. е постановено атакуваното в настоящото производство определение. На 10.05.2024 г. в Административния съд София-град е входирана декларация на първоинстанционната, тя и частна жалбоподателка за материално и гражданско състояние. С Определение № 6181/23.05.2024 г. по адм. дело № 9231/2022 г., Административният съд София-град е отхвърлил искането на М. да бъде освободена от внасянето на държавни такси за производството по това дело. М. обжалвала определението пред Върховния административен съд, който с Определение № 13690/17.12.2024 г. по адм. дело № 11408/2024 г. го е отменил като неправилно и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба на М. против определението, предмет на инстанционен контрол в настоящото производство. В мотивите на касационния съдебен акт е прието, че, доколкото по първоинстанционното дело е постановено Определение № 24771/25.11.2024 г., с което съдът е освободил М. от заплащане на държавна такса за разглеждане на „частна касационна жалба пред ВАС“, това разрешение, на основание приетото по Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. дело № 6/2012 г., важи за всички инстанции на съдебното производство и за всички обжалвания във връзка с образуваното дело. С обжалвания в настоящото производство резултат, съдът, освен по жалбата на М., вх. № 34736/30.09.2022 г., въз основа на която е образувано първоинстанционното производство (л. 5 от същото), се е произнесъл и по подадени от нея частни жалби до Върховния административен съд с вх. № 25435/06.07.2023 г. (л. 23 от първоинстанционното дело), № 21385/07.06.2023 г. (л. 28 (гръб), пак там), № 15543/21.04.2023 г. (л. 29, пак там), № 9669/09.03.2023 г. (л. 32, пак там), № 346/05.01.2023 г. (л. 36, пак там), № 43825/02.12.2022 г. (л. 38, пак там) и № 38635/28.10.2022 г. (л. 41, пак там). Приел е, че тези частни жалби са недопустими, доколкото съдът й е давал указания за изправяне на нередовности, които не са отстранени от лицето в срок. Преценил е за недопустима и жалбата на М. против отказ на кмета на Столична община – район Банкя да дерегистрира А. Т. М. от адрес в [населено място], район Банкя, на [улица]. Мотивирал се е, че още на 11.10.2022 г. й е указано с Разпореждане да представи доказателство за заплащане на държавна такса в размер на 10, 00 лв. по сметка на Административния съд София-град, както и да конкретизира оспорения индивидуален административен съд, което обаче тя не изпълнила. Обжалваното определение е правилно. Административният съд е върнал като недопустими следните частни жалби - от 06.07.23г., 07.06.23г., 21.04.23г., 09.03.23, 05.01.23г, 02.12.22 и 28.10.22 ( изброени в низходящ ред по датата на постъпването им), в частта им, в която се обжалват указания на съда за изправяне на нередовности, дадени по адм. д.№ 9231/22 г. по описа на АССГ. Административният съд има правомощието да направи това съгласно чл.213а, ал.2 АПК. Видно от съдържанието на жалбите ( с характер на частни жалби) е, че с тях действително се обжалват указания на съда, дадени не само по делото, по което е постановено обжалваното определение, но и по други административни дела по описа на АССГ. Съдът правилно е оставил без разглеждане жалбите в частта им касаещи указания, дадени по адм.д. № 9231/22г. по описа на АССГ. Разпорежданията на съда, съдържащи указания към жалбоподателката не подлежат на обжалване, тъй като не слагат край на делото, поради което по аргумент на противното от чл. 229, ал.1, т. 1 АПК частните жалби срещу тях правилно са оставени без разглеждане. Правилно е определението на административния съд и в частта, в която е оставил без разглеждане жалбата на М., по която е образувано делото пред АССГ. В жалбата се сочи, че се обжалва отказ за дерегистрацията от конкретен адрес на физическо лице, без този отказ да се индивидуализира с издател, дата на издаването му, заявление по което е издаден. При това бездействие от страна на жалбоподателката да изпълни указанията на съда и да индивидуализират предмета на жалбата си, съдът е в невъзможност да се произнесе, тъй като липсва конкретен предмет на оспорване, който съдът да преценява относно неговата законосъобразност. Определението като правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл.236, вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд