Определение № 5641 от 04.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4560/2024 г.

Производството е по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК. С определение № 548 от 14.11.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 460/2024 г. на Бургаския апелативен съд, делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен районен съд, който да разгледа спора, подигнат с искова молба вх. № 9316 от 09.03.2023 г. на Н. А. Н.. В определението е посочено, че производството по делото е образувано по предявени от Н. А. Н. от [населено място] срещу Бургаския районен съд искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане в размер на общо 15 250 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. След отвод на съдиите от Бургаския районен съд, а впоследствие и на всички съдии от районните съдилища в района на Бургаския окръжен съд от разглеждане на спора, с определение № 534 от 07.12.2023 г. по ч. гр. д. № 435/2023 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК, делото е изпратено на Ямболския районен съд. След отвод от разглеждане на делото и на съдиите от районните съдилища в района на Ямболския окръжен съд, делото отново е изпратено на Бургаския апелативен съд за определяне на районен съд от съдебния окръг на друг окръжен съд от неговия район. С определение № 95 от 22.02.2024 г. по ч. гр. д. № 62/2024 г. на Бургаския апелативен съд делото е изпратено за разглеждане на Сливенския районен съд. След отвод от разглеждане на делото и на всички съдии от районните съдилища в съдебния окръг на Сливенския окръжен съд, делото отново е изпратено на Бургаския апелативен съд, който е констатирал, че вследствие направения отвод от всички съдии от районните съдилища в района на Бургаски апелативен съд, е налице невъзможност подадената от Н. А. Н. против Бургаския районен съд искова молба да бъде разгледана от районен съд в района на Бургаския апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 23, ал. 3 ГПК. Разглеждането на образуваното по искова молба на Н. А. Н. гражданско дело от съд в съдебния район на Бургаския апелативен съд се явява невъзможно поради факта, че всички съдии в същия съдебен район са се отстранили по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Ето защо делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг равен по степен съд, който в случая, с оглед близост в териториално отношение до местожителството на ищеца, е целесъобразно да бъде Варненския районен съд. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,