Определение № 1386 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12129/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) срещу протоколно определение от 13.10.2023 г. по КНАХД № 423/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което съдът е спрял производството по делото до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/23. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, тъй като съдът е посочил като основание за спиране на производството разпоредба от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а ГПК не намира субсидиарно приложение в касационното производство по административнонаказателни дела. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Б. Богомилов, чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост на частната жалба поради необжалваемост на определението. При условия на евентуалност изразява становище по съществото на спора за неоснователност на частната жалба. Моли присъждане на разноски съгласно представен списък. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка за процесуалната допустимост на частната жалба, приема следното: Производството пред Административния съд - Благоевград е образувано по касационна жалба на директора на Национално тол управление към АПИ срещу Решение № 322 от 12.05.2023 г. по АНД № 1791/2022 г. на Районен съд – Благоевград. С посоченото решение районният съд е отменил Наказателно постановление № BG20042022/5800/P8-770 от 11.10.2022 г. на директора на Национално тол управление към АПИ, с което на Б. Богомилов е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата. За да спре съдебното производство по делото, касационният съдебен състав е констатирал, че пред СЕС е образувано дело С-61/23 по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване с Определение № 113 от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. Съдът е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство съдът е посочил чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 631 и 633 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Разпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК). Когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е сезиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси. Определението за спиране на производството в случаи като настоящия не подлежи на обжалване съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Забраната за инстанционен контрол на определението се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради преюдициално запитване до СЕС, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава-членка. В този смисъл са Определение № 320/23.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2622/2020 г., Определение № 262/11.08.2020 г. по ч. т. д. № 844/2020 г., Определение № 341/14.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1063/2020 г., Определение № 440/14.10.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2001/2019 г., Определение № 107/26.03.2021 г. по ч. гр. д. № 955/21 г., Определение № 52/04.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 235/2021 г., Определение № 422/29.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3211/2020 г., Определение № 452/24.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3759/2019 г., Определение № 42/21.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 94/2020 г., Определение № 167 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1475/2021 г., Определение № 158 от 28.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1407/2021 г. По изложените съображения на основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 236 АПК частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Относно претенцията на ответника по частната жалба за присъждане на разноски следва да се произнесе административният съд с постановяване на крайния съдебен акт. Видно от регламентираните в чл. 143 АПК основания за отговорност за разноски същите се присъждат с оглед изхода на главния спор. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение