Определение № 5385 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11583/2025 г.

Производството е по чл. 176а АПК вр. § 2 ДР на ДОПК. Образувано по молба от 23.03.2026 г. на „Крипсис“ ООД, чрез управителя С., с която се иска изменение на решение № 3000 от 17.03.2026 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 11583/2025 г., в частта му за разноските. В молбата се поддържа, че присъдените разноски са прекомерни и в противречие с практиката на СЕС и действащите нормативни актове. Моли съдът да измени решението си, като намали присъдените разноски. Ответникът по молбата - Директорът на Дирекция „ОДОП“-София при ЦУ на НАП не изразява становище по подадената молба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на молбата и изложеното в нея, намира молбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователно, поради следните съображения: Отговорността за разноски на ответника произтича от специалните по отношение на чл. 78, ал. 8 ГПК норми на чл. 161, ал. 1, изр. второ и трето ДОПК, предвиждащи на ответника да се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Видно от решение № 3000/17.03.2026 г., постановено по адм. дело № 11583/2025г., след като ВАС е отменил оспореното пред него решение на АССГ и е отхвърли жалбата на „Крипсис“ ООД срещу процесния РА, е осъдил дружеството да заплати на НАП разноски за двете инстанции в общ размер на 20 045,20 евро, от тях д.т. от 1700 лв. и юрисконсултско възнаграждение в общ размер за двете инстанции възлизащ на 37 505 лв. Размерът на възнаграждението е определен в съответствие с чл.7, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Настоящата инстанция счита, че за да се произнесе следва да съобрази т.61 от решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, според която, ако съдът установи, че наредба, определяща минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, § 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В т. 54 от същото решение СЕС приема, че чл.101, § 1 ДФЕС във връзка с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Изрично е регламентирано в чл.101, § 2 ДФЕС, че споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни. При съобразяване с това решение, съдът не е обвързан от определените в Наредба № 1/2004 г. размери на възнагражденията за адвокатска работа, а следва да извърши самостоятелна преценка на вида, количеството и сложността на конкретно извършената от юрисконсулта работа във връзка с предоставената от него правна защита. В случая касационният състав приема, че претендираните от касатора разноски за юрисконсултско възнаграждение съответстват на фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената от пълномощника правна помощ. Същите са своевременно поискани, като е посочен и конкретния им размер, срещу който процесуалният представител на ответника не е възразил. Процесуалният представител на касатора се е явил в проведеното открито съдебно заседание, като е представил подробна касационна жалба, с наведени съдържателни доводи и твърдения свързани с касационните основания и е изложил в с.з. накратко същността на спора. В хода на съдебното производство ответникът не е навеждал възражения за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Нещо повече, претендираните от него разноски по делото са в сходен размер. При горните факти, настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на молителя за това, че присъдените разноски са прекомерни и в противречие с практиката на СЕС. Освен това следва да се подчертае, че разноските за юрисконсултско възнаграждение са за 2 съдебни инстанции, с оглед нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК в приложимата редакция сочеща, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, което се определя по реда на Наредба №1/2004 г. Водим от горното и на основание чл. 176а, ал 3 АПК във връзка с § 2 ДР на ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение