Определение № 259 от 04.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3588/2016 г.

Производството е по чл.309 ал.1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна с правно основание чл. 303 ал.1 т.7 ГПК вх.№ 7431/22.07.2016 г. от З. К. С. срещу решение № 1/05.01.2015 г. по гр.д.№75/2014 г. на районен съд-И., потвърдено с решение № 191/05.05.2015 г. по гр.д.№129/2015 г. на Окръжен съд-Хасково и срещу определение № 14/16.02.2016 г. по посоченото първоинстанционно дело. С молба вх.№2456/12.08.2016 г. е поискано спиране на решението в частта, с която молителят е осъден да заплати разноски. По делото състав на В., ІІІ г.о. констатира следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционно решение ,с което е отхвърлен предявеният от молителя иск с правно основание чл.74 ЗЧСИ вр.чл.45 ЗЗД за сумата 6066,32 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.12.2012 г. и са присъдени 720 лв. разноски в полза на ответника за заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.309 ал.1 ГПК по искане на страната съдът може да спре изпълнението на решението срещу което е подадена молба за отмяна при условията на чл.282 ал.2-6 ГПК.В чл.282 ал.2 т.1 ГПК е предвидено спиране на изпълнението на въззивното решение при представено надлежно обезпечение.Неговият размер по решения за парични вземания се определя от присъдената сума.В настоящия случай не е постановено решение за уважаване на иск за парично вземане, а напротив същият е отхвърлен. Присъждането на разноски не трансформира съдебния акт в осъдителен. Разноски могат да се присъдят във всяко исково производство без оглед вида на материалното право и на търсената съдебна защита. Отделно от това способът за защита на молителите срещу издадените изпълнителни листове за принудително събиране на присъдени разноски е този, предвиден в чл. 407 ГПК – чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, а не този по чл. 309, ал. 1 ГПК ,като се иска спиране изпълнението на решението в частта относно разноските. Освен това съдебният акт в частта, с която е уважено искане за присъждане на разноски има характер на определение.Доколкото в закона е уредена възможност за спиране на решение за уважаване на иск за парично вземане, но не и на определение, то искането за спиране се явява неоснователно. Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.