Определение № 50023 от 16.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5027/2021 г.

Производство по чл.248 ,ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на Е. Л. П. ,чрез адв. Г.П.-С. от САК за изменение на определение №655 от 27.07.2022г на ВКС ІІІ г.о, постановено по настоящето дело на основание чл. 288 ГПК, в частта за разноските. С определението настоящият състав на Върховен касационен съд не е допуснал касационно обжалване на решение №171 от 13.07.2021г по в.гр.дело № 65/2021г. на Апелативен съд Велико Търново. Присъдил е на ответника по касационната жалба ЕТ Агроинвест –Б. Н. със седалище [населено място] ,представлявано от Б. М. Н., сумата 5400 лева разноски по делото за касационна инстанция, установени като платено възнаграждение/с вкл ДДС/ за защита от адв И. Й.. Не е уважено искането на адв. Й. съдът да му определи и присъди освен това и възнаграждение за поета безплатно защита на другия ответник по касационната жалба ,тъй като е била осъществена защита на ответници в положение на необходими другари в процеса, които са имали общ интерес от отхвърляне на исковете и една защита В молбата се поддържа възражение по чл.78, ал.5 ГПК ,изтъква прекомерност на договорения хонорар с искане съдът да намали възнаграждението съобразно минимума по чл. 9, ал.3 от Наредба №1/2004г на Висшия АС, който според молителката е в размер на 500 лева. Постъпило е становище от ЕТ Агроинвест –Б. Н., в което съображенията на насрещната страна за изменение на определението се оспорват. Възнаграждението не е завишено ,съобразено е с материалния интерес по делото и неговата фактическа и правна сложност ,осъществена е защита по множество искове срещу двама ответници ,отделно от това касационната жалба, с изложение на основанията за допускане до обжалване кам нея, е била твърде обемна. Настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на молителката приема следното: Молбата за изменение на определението е частично основателна,съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Негов предмет са оценяеми искове за нищожност до размера на 1 / 2 ид. част на договор за покупко-продажба на недвижими имоти ,в който договор ищцата, заедно със своя бивш съпруг М. Й. Н. е прехвърлила на ЕТ Агроинвест – Б. Н. четири имота в землището на [населено място] ,представляващи стопански двор и сгради.Твърдението на ищцата, отхвърлено от съдилищата ,е по няколко изтъквани основания за нищожност ,включително за накърняване на добрите нрави ,което е наложило обстотелствено изследване на можество спорни факти. Обсъждани са заключение на вещо лице и свидетелски показанияСделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, не са довели до извод за неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба и има основание да се счита,че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави,който въпрос е бил повдигнат при касационното обжалване .Защита на ответниците в касационното производство е била възложена на адв.И. Й. ,депозирал подробен отоговор .В производството е била разгледана и присъединената частна жалба срещу определение на въззивния съд по чл. 248, ал.1 ГПК,изменил решението в частта за разноските /присъединено ч. гр.д № 5026/2021г по описа на Трето г.о/, като определението на въззивния съд за изменение на решението в частта за разноските е ревизирано.Не са възложени в тежест на ищцата разносите на ответника за възнаграждение на адв. И.Й. по въззивното дело, тъй като е бил ангажиран като втори адвокат .По този повод,настоящият състав на ВКС Трето г.о е приел за установена цената на иска ,в размер на 27083,70лв (за спорната 1 / 2 ид. част ),определена съгласно чл.70, ал.1,предл първо ГПК и съгласно чл.69,ал.1 т.4,във вр.с т.2 ГПК. Минималното възнаграждение за защита по делото предвид чл.7, ал.2 т.4 от Наредба на 1/2004г на Висшия Адвокатски Съвет е 1343 лв/без начисляване на ДДС/. При този минимум, но при начисляване на ДДС върху него ,след като като плащането от ответника ЕТАгроинвест –Б. Н. на адвокатско възнаграждение от 5400лв на адв Й. за защита пред касационната инстанция е за услуга извършена при условията на § 2а от ДР на Наредбата, разликата между минимума от 1611,60лв и платените 5400лв налага извод ,че възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е частично основателно.Предвид фактичектата и правна сложност на делото, съобразена при гореизложените обстоятелства, основателно е при възлагането на разноски за насрещната страна адвокатското възнаграждение да се намали до размера от 2700лв, тоест наполовина.Уговореното адвокатско възнаграждение от ответника по касационната жалба в размер на 5400 лв. ,по преценка на настоящия съд е прекомерно по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК само за разликата над 2700 лева. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ -то,