Определение № 60270 от 05.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Кредит Фактор“ ЕООД, ЕИК: 175103015, срещу определение № 261378 от 01.10.2020г. по в.гр.д. № 7204/2019г. на Софийски градски съд, с което е уважена молбата на адв. П. М. - процесуален представител, в хипотезата на чл. 38 Закона за адвокатурата (ЗА), на насрещната страна Д. В. С., за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските като търговското дружеството е осъдено да заплати на адв. М. сумата 106.42лв., представляваща ДДС върху вече присъденото с решението адвокатско възнаграждение в размер на 532. 08 лв.. Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното определение като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони. Твърди, че не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че адв. М. е регистриран по ЗДДС, както и че възможността да се предоставят доказателства за този факт към момента на подаване на молбата по чл. 248 ГПК, вече е била преклудирана. Поддържа, че е недопустимо към адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА да се начислява ДДС, защото предоставената услуга не представлява възмездна сделка, възнаграждението няма характера на възнаграждение за труд и следователно то е необлагаемо, т.е. не следва да се присъжда ДДС, тъй като в противен случай би настъпило неоснователно обогатяване за адвоката. Ответникът по частната жалба - адв. П. М. подава писмен отговор, в който оспорва същата като недопустима, а евентуално - като неоснователна. Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да уважи молбата на адв. М. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, присъдени му в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА, СГС е приел, че е допуснал грешка при установяване на обстоятелството дали адвокатът е регистриран по ЗДДС. Счел е, че въпреки непредставянето на доказателства по делото за такава регистрация преди присъждането на разноските с въззивното решение и представянето им едва с молбата по чл. 248 ГПК, регистърът на лицата по ЗДДС е публичен, следователно данните в него са общоизвестни факти и като такива не се нуждаят от доказване. Затова е присъдил ДДС, посочвайки, че няма основание ДДС да не се начислява върху възнаграждения, които съдът определя по реда на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗА. Заключил е, че посочените минимални адвокатски възнаграждения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения са без включен ДДС, а предоставянето на услугата правна помощ е облагаема сделка по ЗДДС. Счел е, че няма основание за разграничение в режима на облагане на доходите на адвоката в зависимост от това дали са платени от клиента по договор за платена правна помощ или са определени от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, на основание на оказана правна помощ безплатно за клиента поради обстоятелства от хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗА. Настоящият съдебен състав намира горепосочените решаващи изводи на СГС за правилни. С решение № 3914 от 03.07.2020г. по в.гр.д. № 7204/2019г., СГС съобразно изхода на исковото производство е осъдил „Кредит Фактор“ ЕООД да заплати на адв. П. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 532.08 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за първата и въззивната инстанции. Препис от въззивното решение не е връчван на страните поради това, че то е окончателно, неподлежащо на обжалване пред касационната инстанция заради цената на предявените искове. С молба от 03.08.2020г., която е в рамките на едномесечния срок по смисъла на чл. 248, ал. 1 ГПК, адв. М. е поискал изменението му в частта за разноските, чрез присъждане на допълнителна сума, равняваща се на размера на ДДС върху присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА. Според пар. 2а ДР Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Това разрешение според редакцията на горецитираната правна норма, публ. ДВ, бр. 84 от 2016г., е възприето и в практиката на ВКС, вкл. досежно хипотезата на чл. 38 ЗА на безплатно процесуално представителство, според която когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, върху минималния размер на присъденото адвокатско възнаграждение за представителство в хипотезата на чл. 38 ЗА съдът прибавя сумата, равняваща се на размера на ДДС върху този минимален размер и го присъжда с начисления върху него ДДС (определение № 350 от 16.05.2018г. по гр.д. № 419/2018г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 129 от 19.11.2020г. по гр.д. № 516/2020г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 279 от 10.04.2020г. по гр.д. № 4160/2019г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.). Общоизвестните факти, каквито са данните от публичните регистри, вкл. този на лицата, регистрирани по ЗДДС, не подлежат на доказване, поради което оплакването на жалбоподателя, че доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС са били представени едва с молбата по чл. 248 ГПК е неоснователно. Неоснователно е и оплакването, че възнаграждението за процесуално представителство при условията на чл. 38 ЗА не е за положен труд. Труд е положен от адвоката и за този труд винаги му се дължи възнаграждение съгласно чл. 36 ЗА. Безвъзмездният характер на услугата в отношенията с довереника, не влияе върху отговорността за разноски на насрещната страна, ако тя е изгубила спора. Обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение