Определение № 14 от 09.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 392/2008 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на “В” АД – гр. С. срещу определение № 794 от 20.10.2008г. по ч. гр. д. 2081/08г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 с-в. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.389 ГПК, е отменено определение от 24.06.2008г. по гр.д. №580/08г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е допуснато обезпечение на исковете на “. В. з.- 99” АД срещу “ М. ” ООД, чрез налагане на запор върху всички вагони, собственост на последния и вместо него е оставено без уважение искането на дружеството -жалбоподател за допускане на това обезпечение. Молбата за обезпечаване на предявените искове е постъпила на 23.06.2008г. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Софийски апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение