Определение № 262 от 22.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 61/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 260603/29.06.2022 г., подадена от К. Г. К. чрез адв. Н. Т., с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 110/12.10.2016 г. по гр. д. № 408/2015 г. на Районния съд - Б., с което е отхвърлен предявен от “У.” Е. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск да се признае за установено, че Община - Б. не е собственик на ПИ с идентификатор ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], местност „Бели скали“, с площ от 3 284 кв. м., и е признато за установено по отношение на “У.” Е., че държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е собственик на същия поземлен имот. Молителката твърди, че влязлото в сила решение е постановено по недопустим процес, в който не е участвала, но се приема, че решението има действие и спрямо нея, както и че е налице ново обстоятелство и ново писмено доказателство - удостоверение изх. № 94-00-530-1/23.03.2022 г. на и. д. кмета на Община - Б., което е от съществено значение за делото, тъй като установява, че имотът не е общинска собственост. Позовава се на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. Ответникът по молбата Община - Б. счита, че молбата следва да се остави без разглеждане като недопустима, евентуално - без уважение като неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като взе предвид данните по делото и изложеното в молбата за отмяна, намира, че същата е недопустима, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 303, ал. 1 ГПК с право на молба за отмяна на влязло в сила решение разполага заинтересованата страна. В разглеждания случай молителката няма това качество, тъй като не е страна по делото, нито е правоприемник на страна. Поради това не е и легитимирана да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отмяната по чл. 304 ГПК е извънинстанционен способ за защита на трети лица срещу силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те. Като препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, нормата на чл. 304 ГПК свързва отмяната по молба на трето лице с необходимото другарство в двете му проявни форми - задължително и факултативно. По този начин законът защитава правото на участие в делото на тези лица, които са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, но са били лишени от участие в производството по неговото постановяване. Разглежданият случай не е такъв. Молителката не е обвързана от силата на пресъдено нещо, тъй като липсва общо неделимо материално право /правото на собственост върху процесния имот/ между нея и ответната община, срещу която е постановено влязлото в сила решение. Това изключва и възможността посочените лица да имат качеството на необходими другари в съдебния исков процес по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК и съответно неучаствалият по делото да има право да иска отмяна на влязлото в сила спрямо другия решение на основание чл. 304 ГПК. Но дори да се приеме обратното, молбата по чл. 304 ГПК е просрочена. Подадена е на 29.06.2022 г., след като тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е изтекъл на 01.10.2019 г., а според представеното с отговора на ответната община заявление до кмета на общината вх. № 94-00-1145/01.07.2019 г., молителката е узнала за решението на 01.07.2019 г. С оглед изложеното молителката не разполага с право на молба за отмяна - при основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата е подадена от нелегитимирано лице, а при основанието по чл. 304 ГПК молбата се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството "необходим другар" на молителката и е просрочена, поради което съгласно указанията, дадени в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молбата следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на спора и предвид заявеното искане, на ответната община, представлявана от гл. юрк. Женя М. М., следва да се присъди възнаграждение в размер на 150 лева, определен съобразно фактическата и правна сложност на делото и при приложение на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25 и 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.