Определение № 9466 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9503/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Л. Й. Д. от гр.София против Определение № 25093 от 22.06.2026 г., постановено по адм. д. № 5914/2026 г. по описа на Административен съд – София град с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК от ответника, Институт за български език „Проф. Л. А.“ при БАН, по делото е постъпило становище по допустимостта и основателността на исковата молба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна,срещу подлежащ на съдебен контрол съдебен акт, неблагоприятен за жалбоподателя, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното определение административният съд е върнал исковата молба, подадена от Л. Й. Д. от гр.София срещу проф.д-р С. П. К. –директор на Института за български език – гр.София и е прекратил производството по адм.д. № 5914/2026г. по описа на АССГ. За да постанови обжалваното определение, АССГ е приел следното от фактическа и правна страна: По отношение връщане на предявената искова молба на подателката и прекратяване производството по делото, АССГ е развил съображения за това, че, въпреки дадените на ищцата указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, съдържащи се в негово определение № 20536 от 26.05.2026г. за оставяне исковата молба без движение и наличието на доказателства за съобщаването му на страната,същата не е отстранила тези нередовности в законовия едноседмичен срок в цялост – по делото и след оставяне на исковата молба без движение с указания за посочване на надлежен ответник, отново като ответник е посочено физическо лице; цената на иска също не е определена, а се иска определянето й след извършване на съдебно-икономическа експертиза Не е спазена разпоредбата на чл.205 от АПК и не е посочен надлежен ответник. Налице е хипотезата на чл.129, ал.3 от ГПК, обосноваваща връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби АССГ е върнал исковата молба и е прекратил производството по дело, обосновавайки се с неизпълнение на дадени на страната указания за отстраняване нередовности на исковата молба, които обаче не са пълни, ясни и достатъчни с оглед изискванията на закона. На първо място административният съд е следвало да укаже на ищцата не само да посочи ответника по иска, а да посочи дали насочва иска си срещу физическо лице или срещу юридическо лице при и по повод извършване на административна дейност. Ако беше дал подобни указания и ищцата отново беше насочила иска си срещу физическото лице, то тогава,вместо да върне исковата молба на подателя й и да прекрати производството по делото, АССГ е следвало да изпрати същата на общия съд по компетентност с оглед основание на претенцията – чл.45 от ЗЗД. Ако ищцата беше посочила, че искът й е насочен срещу юридическо лице при и по повод упражняване на административна дейност, то в този случай съдът, при констатирана от него нередовност в индивидуализиране на ответника, е следвало да даде на ищцата указания с подро бно изложеното в разпоредбата на чл.205, ал.2 от АПК съдържание. Такива указания не са дадени на ищцата, поради което обжалваното определение е неправилно, следва да бъде отменено, а делото- върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия при спазване указанията на ВАС, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 129, ал.3 от ГПК, Върховният административен съд, трето отделение