Определение № 113 от 12.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 404/2010 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 1 НПК по повод разпореждане № 50 от 30.06.2010 г. на съдия-докладчик по н. о. х. д. № 1333/2010 г. на Районен съд – гр. Добрич, изпратено за определяне на друг съд, който да го разгледа. Прокурорът при В. касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С разпореждане № 50 от 30.06.2010 г. съдия-докладчик по н. о. х. д. № 1333/2010 г. по описа на Добричкия районен съд е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Върховния касационен съд за промяна на подсъдността и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Искането е направил с мотиви, че повечето свидетели, посочени в приложението към обвинителния акт и всички вещи лица имат местоживеене в района на друг съд, а това би затруднило провеждането в разумен срок на съдебното производство. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, на която съдия-докладчик се е позовал, поставя изискване много от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд. В конкретния случай обвиняем по делото е само Д. С. М. (с местоживеене в гр. Добрич). От общо четиримата свидетели, посочени в приложението към обвинителния акт, местоживеенето на двама от тях е в гр. Добрич, а на другите двама в гр. София. При тези данни липсва основание да се приеме, че броят на свидетелите, които живеят на територията на друг съд изобщо е по-голям, че да се оправдава отклонението от правилата за подсъдността с оглед спестяване на сили и средства във връзка с явяването им пред съда и нормалното протичане като цяло на наказателното производство. Затова искането на съдия-докладчик следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 43 НПК