Определение № 20 от 18.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2295/2020 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на „Сайлест“ ЕООД, [населено място], срещу разпореждане № 824 от 27.07.2020 г. по т.д.№ 710/2019 г. по описа на Апелативен съд Пловдив. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и оплакванията в частната жалба, приема следното: С разпореждането, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд Пловдив е върнал частна жалба с вх. № 4385/29.06.2020 г. от „Сайлест“ ЕООД против разпореждане № 516/01.06.2020 г. по в.т.д. № 710/2019 г. по описа на съда. За да постанови този резултат, е прието, че с разпореждане № 674/29.06.2020 г. на Апелативен съд Пловдив на жалбоподателя е указано да представи документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС във връзка с обжалване на постановеното от същия съд разпореждане № 516/01.06.2020 г. Констатирано е, че препис от разпореждане № 674/29.06.2020 г. с указан срок за изпълнение на указанията и последици от неизпълнението им е връчен на жалбоподателя на 13.07.2020 г., като към 27.07.2020 г. не са отстранени констатираните нередовности по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна. Съобщение за констатирани нередовности в частна жалба с вх. № 4385/29.06.2020 г. от „Сайлест“ ЕООД против разпореждане № 516/01.06.2020 г. по в.т.д. № 710/2019 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, е връчено лично на законния представител на страната- нейният управител. Макар, че съгласно чл. 30, ал. 1 ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон, съдът не е съобразил приложението на разпоредбата на чл.39 ал.1 ГПК. Съгласно тази разпоредба, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Последователно се приема в съдебната практика, че разпоредбата на чл. 39 от ГПК има предимство пред разпоредбите, регламентиращи реда на връчване на юридически лица и търговци /чл.50 от ГПК/, тъй като посочената правна норма охранява процесуалните права на страната, която разполага с възможността да избере начина, по който да й се връчват съдебните книжа / в този смисъл определение № 307 от 04.07.2018 г. по ч.т.д. № 1237/2018 г. на ВКС, I т.о., както и цитираните в него решение №249 от 24.03.2010г. по гр.д.№397/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №529 от 21.06.2010г. по гр.д.№642/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №142 от 13.08.2013г. по т.д.№52/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение №561 от 09.10.2015г. по гр.д.№4018/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др./ Настоящият състав споделя тази практика. В случая управителят на дружеството е упълномощил адвокат С. Д. Д. да представлява „Сайлест“ ЕООД по делото с пълномощно, намиращо се на л. 74 гръб от т.д. № 201/2018 г. на Окръжен съд Пазарджик. Адвокат Д. се е явявал в провежданите съдебни заседания, депозирал е върната с разпореждане № 516/01.06.2020 г. по т.д. № 710/2019 г. на ПАС касационна жалба с вх. № 3256/28.05.2020 г. срещу въззивното решение, като няма данни упълномощаването да е оттеглено. Действително, частна жалба срещу разпореждане № 516/01.06.2020 г. е подадена от управителя Т. М., а не от адв. Д.. Не може обаче да се приеме, че с това процесуално действие е изключено изрично приложението на чл. 39 ГПК, защото нормата на чл. 35 ГПК изисква изрично уведомяване на съда при оттегляне на пълномощие, каквото не е налице. Уведомяването следва да бъде ясно и недвусмислено и не може да се базира на предположения. Следователно извършеното по реда на чл.50 от ГПК на адреса на управление на страната – търговец, при наличието на упълномощен адвокат, връчване на съобщение за констатирани нередовности в частна жалба с вх. № 4385/29.06.2020 г. от „Сайлест“ ЕООД против разпореждане № 516/01.06.2020 г. по в.т.д. № 710/2019 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, не е редовно. По тези причини преценката на въззивния съд за наличие на условията на чл. 279 вр. чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т.1 от ГПК за връщане на частната жалба е неправилна, а постановеното в този смисъл разпореждане следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на Апелативен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба с връчване на препис от разпореждане № 674/29.06.2020 г. на Апелативен съд Пловдив на процесуалния представител на дружеството адв. С. Д.. Воден от горното съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение