Определение № 1278 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12167/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Ф. Д. К., чрез процесуалния си представител адв. Царев, срещу Разпореждане № 10037 по вх.№ 19219/13.11.2025г., постановено по дело №1396/2024г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане частна й жалба вх. № 22859/03.11.20 г. против Определение № 8690 от 13.10.2025 г., постановено по същото дело. С доводи за неправилност на атакуваното разпореждане се претендира неговата отмяна. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното разпореждане Административен съд-Пловдив е счел, че частната жалба против Определение № 8690 от 13.10.2025 г., е недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, тъй като е подадена против неподлежащ на оспорване съдебен акт. Така постановеното разпореждане е валидно, правилно и допустимо. С Определение №4910/29.05.2025 г., постановено в производство по реда на чл. 147, ал. 3 ДОПК, съдът е отхвърлил жалбата на К. против решението на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив. С Определение № 8690 от 13.10.2025 г., постановено в производството по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на К. за изменение горецитираното определение, в частта за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, приложима в производството на основание чл. 144 АПК, определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, постановено в основното производство. Щом решението не подлежи на обжалване, не подлежи на обжалване и определението по чл. 248, ал. 3 ГПК, с което съдът се е произнесъл по искане за изменение на решението в частта му относно разноските. Доколкото посоченото определение, чието изменение в частта за разноските е поискано, не подлежи на съдебен контрол по пътя на касационното обжалване по реда на чл. 208 и сл. от АПК, то и определението по чл. 248, ал. 3 ГПК, също не подлежи на обжалване. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,