Определение № 6749 от 20.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6009/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Ибос“ ЕООД против определение № 3573 от 15.04.2025 г., постановено по адм. д. № 726/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът – „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Пловдив оставя без разглеждане жалбата на на „Ибос“ ЕООД против отказ на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД да съгласува инвестиционен проект за изграждане на обект „Офисна сграда" в УПИ XVI 220, кв. 420 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив“, обективиран в писмо с изх. №104/17.02.2025 г. и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорения акт е издаден в процедура по Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и чл. 142, ал. 5, т. 7 ЗУТ, като е отказано да се съгласува инвестиционен проект за обект „Офисна сграда" в УПИ XVI-220, кв. 420 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив, тъй като проектирането на сградата следва да е съобразено с изискването за осигуряване на сервитутна площ на енергиен обект - магистрален топлопровод, посочени в Наредба № 16/09.06.2004г. Позовава се на нормата на чл. 21, ал. 5 АПК и прави извод, че отказът е част от производството по издаване на крайния акт, а именно да се откаже да се одобри инвестиционния проект по чл. 146 ЗУТ. Прави извод, че отказът на енергийното/топлопреносното предприятие, като волеизявление, представляващо част от производството по съгласуване и одобряване на инвестиционния проект, не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност и жалбата е недопустима. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбата на „Ибос“ ЕООД, против отказ на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД да съгласува инвестиционен проект за изграждане на обект „Офисна сграда" в УПИ XVI 220, кв. 420 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив“, е недопустима. Правилно съдът приема, че съгласуването на инвестиционния проект от енергийното топлоснабдително предприятие е етап от одобряване на инвестиционния проект и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. На самостоятелно оспорване подлежи отказът за одобряване на инвестиционен проект съгласно чл. 146 ЗУТ, направен от компетентния за това орган, тъй като този отказ поставя край на административното производство. Обратно - одобреният инвестиционен проект е основание за издаване на разрешение за строеж, същият е неразделна част от разрешението за строеж (чл. 148, ал. 8 ЗУТ) и подлежи на съдебен контрол заедно с издаденото по него разрешение за строеж. За да се квалифицира като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, волеизявлението, действието или бездействието, следва да е направено от административен орган или овластен със закон за това орган или организация, т.е. от субект, натоварен с властнически правомощия, компетентен да издава властнически актове. Органите, компетентни да съгласуват или одобряват инвестиционни проекти, идейни проекти и технически или работни проекти са посочени изрично в разпоредбите на чл. 141, ал. 1 и 6, чл. 144, ал. 3 и чл. 145, ал. 1 ЗУТ, сред които не е издателят на оспорения акт. В случая не е налице отказ за одобряване на инвестиционния проект, поради което правилно административният съд приема, че не е налице подлежащ на оспорване административен акт и подадената жалба е недопустима съгласно чл. 159, т. 1 АПК. С оглед на изложеното, обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,