Решение № 586 от 02.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 558/2009 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал. 2 ГПК по повод подадена частна жалба от “Г”АД, гр. Д., област София чрез адв. М с вх. №.6206/08.07.2009 год. на ВКС против определение №373 от 19.06.2009 год. по ч.т.д. №302/2009 год. на ВКС, І Т. О., с което частната жалба на жалбоподателя срещу определение №107 от 12.03.2009 год. по ч.т.д. №113/2009 год. на Варненския апелативен съд е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. С обжалваното определение съставът на І Т. О. на ВКС е приел, че определението, с което съдът се произнасяне по исканото обезпечение на бъдещ иск, не подлежи на касационно обжалване, защото не се обхваща от хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Правилно съставът на І Т. О. на ВКС е приел, че обжалваното пред него определение №107 от 12.03.2009 год. по ч.т.д. №113/2009 год. на Варненския апелативен съд подлежи на двуинстанционно разглеждане. Определенията, с които съдът се произнася по исканото обезпечение ще подлежат на касационно обжалване, само когато са постановени за първи път от въззивния съд. С тези определения съдът не се произнася по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, защото с тях не се разрешава спор, свързан с предмета на съдебното производство, поради което имат привременен съпътсващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. Характерът на това производство не е променен с влизане в сила на ГПК/ ДВ бр.59/20.VІІ.2007 год., поради което т.6 на ТР №1-2001 год. на ОС на ГК и ТК не е загубило сила. Прокламираното с нея двуинстанционно разглеждане на посочените по-горе определения на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. По изложените по-горе съображения правилно съставът на І Т. О. на ВКС е приел, че обжалваното пред него определение №107 от 12.03.2009 год. по ч.т.д. №113/2009 год. на Варненския апелативен съд не е сред изчерпателно посочените такива с нормата на чл.274, ал.3 ГПК, поради което и не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд