Определение № 761 от 05.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 639/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Е. П., Й. Е. Т., Т. Е. Т. и Н. Й. П., всички от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат З. Н., срещу определение №257 от 11.07.2012 г. по гр. дело №904/2011 г. на Софийския окръжен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено определение №464 от 09.03.2012 г. по ч. гр. дело №904/2011 г. на Софийския окръжен съд като жалбоподателите са осъдени да заплатят на Н. Й. В., [населено място], 295 лв. деловодни разноски. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на определението. Ответникът по частната жалба Н. Й. В., [населено място], не е заявил становище. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Обжалваното определение е правилно. С посоченото влязло в сила определение №464 от 09.03.2012 г. по ч. гр. дело №904/2011 г. на Софийския окръжен съд по частна жалба на Н. Й. В. е обезсилено разпореждане 01.10.2010 г. по гр. дело №486/2006 г. на Свогенския районен съд за издаване на изпълнителен лист. Съобразно изхода на спора не са присъдени деловодни разноски, независимо че такива са поискани. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.