Определение № 3464 от 08.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 486/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. А. А., срещу определение №114 от 14.01.2025г. по т.д.№2303/2024г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба по чл.47, ал.2 от Закона за арбитража / с предишно наименование ЗМТА/ за прогласяване за нищожно на решение от 03.12.2015г. по арб.д.№5789/2015г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“, [населено място], поради постановяването му по спор, неподлежащ на разглеждане от арбитраж. Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че е получила арбитражното решение на 22.08.2024г. чрез своя пълномощник, като преди тази дата не е била уведомявана за образуваното арбитражно дело и постановеното по него решение. Счита, че по аргумент за по - силното основание, след като самостоятелен иск за прогласяване на нищожност на съдебно решение е допустим неограничено във времето, то иск за прогласяване на нищожност на арбитражно решение е допустим независимо от изтичането на срока по чл.48 от ЗА. Оспорва и извода за редовно връчване по реда на чл.46 ал.2 от ГПК чрез работодател, като твърди, че няма данни какво е качеството на лицето Р. Т., получила представената разписка за връчване на арбитражното решение. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва частната жалба. Поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Счита, че регламентацията на защитата срещу нищожно арбитражно решение по специалния закон – чл.47 ал.2 от ЗА, която се реализира единствено по исков ред пред ВКС в срока по чл.48 ал.1 от ЗА и тази срещу нищожно съдебно решение по чл.270 ал.2 от ГПК, която може да се реализира по общия исков ред безсрочно или чрез възражение, е изцяло различна. Сочи, че за начало на срока по чл.48 ал.1 от ЗА следва да се счита моментът, от който страната е уведомена за постановяването на решението. Твърди, че в случая дори ищцата да не е била надлежно уведомена за арбитражното решение, за издадения изпълнителен лист и за образуваното изпълнително дело срещу нея, тя е узнала за решението след запорирането на трудовото й възнаграждение на 11.07.2016г. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. В обжалваното определение е прието, че процесното арбитражно решение е изпратено на ищцата М. А. А. чрез работодателя й МБАЛ „Сердика“ – [населено място], [улица], на 04.12.2015г., като същото е получено на 10.12.2015г. чрез лицето Р. Т. от посочения адрес. Направен е извод, че връчването е осъществено надлежно по реда на чл.46, ал.2 от ГПК, поради което от тази дата следва да се счита, че е започнал да тече тримесечният срок по чл.48, ал.1 от ЗМТА. Поради това е прието, че подадената на 19.09.2024г. искова молба за отмяна на арбитражното решение се явява просрочена и като такава е недопустима. Неоснователни са оплакванията на частната жалбоподателка за неприложимост на срока по чл.48 ал.1 от ЗА по отношение на иска за нищожност на процесното арбитражно решение. Съгласно чл.48, ал.1 от ЗА, иск за отмяна на арбитражно решение на основанията по чл.47, ал.1 от ЗА може да бъде предявен в срок от три месеца от деня, в който молителят е получил решението. Съгласно пар.26 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж (ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 1.08.2025г.) иск за нищожност на решение, постановено преди влизането в сила на този закон, може да бъде предявен до изтичането на срока по чл.48, ал.1 и само на основанията, предвидени в закона към датата на постановяване на решението. Видно от приложеното ч.гр.д.№2228/2016г. на СГС, по което е издаден изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение, последното е било връчено на 10.12.2015г. на посочения в договора за кредит адрес по месторабота на ответницата по арб. дело М. А. А. – [улица], като е получено от служител на рецепцията на „МБАЛ Сердика“. Съгласно чл.46, ал.2 от ГПК работодателят е сред лицата, които могат да получат съобщение за адресата, когато връчването се извършва по месторабота на последния. Ако работодателят е юридическо лице, връчването може да се извърши и на негов служител или работник. Видно от приложената по изпълнително дело №20168410406278, справка от Регистъра на трудовите договори, трудовият договор на М. А. А. с „МБАЛ Сердика“ е бил прекратен, считано от 01.08.2014г., съответно към датата на връчване на арбитражното решение болницата вече не е представлявала месторабота на А. по смисъла на чл.46 от ГПК. По тази причина служителите на болничното заведение не са от кръга на лицата по чл.46 ал.2 от ГПК, чрез които на страната са могли да бъдат връчвани книжа /всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата/. Поради факта, че М. А. е прекратила трудовото си правоотношение с „МБАЛ Сердика“ към 10.12.2015г., към тази дата тя не е могла да бъде призовавана чрез работодателя си на адреса на болницата. Не са налице и предвидените в договора за кредит между страните предпоставки за прилагане на предвидената от тях фикция за редовно връчване на арбитражното решение. Законодателят е допуснал прилагането на фикции за уведомяване на получателя в хипотезите по чл.32 от ЗА, но за прилагането им се изисква седалището, местожителството, обичайното пребиваване или адресът да не могат да бъдат намерени след старателно издирване или при удостоверен от пощенската станция отказ за получаване или неявяване за получаване на съобщението. С клаузата на т.13.4 от Общите условия /ОУ/ към процесния договор за револвиращ заем е постигнато съгласие, че арбитърът има право да връчва документацията на посочените в договора адреси, а призовките и съобщенията се изпращат на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който кредитополучателят след сключване на договора писмено е уведомил кредитодателя, като призовките и съобщенията се считат получени след изтичането на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/ не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресатът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. При няколко посочени в договора адреси за призоваване, приложението на фикцията е обусловено от изчерпване на всички възможности за връчване на адресата. В случая въпреки, че кредитополучателката е напуснала адреса по месторабота, това обстоятелство не е отразено в известието – обратна разписка, съответно арбитърът не е предприел връчване на другия посочен в договора адрес, а това изключва приложението на фикцията за редовно връчване на арбитражното решение. Предвид това, за преценка допустимостта на исковата молба, с оглед срока по чл.48 ал.1 от ЗА, ще следва да се съобрази представената покана за доброволно изпълнение, връчена от ЧСИ Н. М., с район на действие Софийски градски съд, по изп. д. №20168410406278, образувано по изпълнителния лист, издаден въз основа на процесното арбитражно решение. Поканата е връчена на М. А. на 22.08.2024г. Видно от изисканата от съдебния изпълнител справка /съобщение/ изх.№076234/02.10.2025г., от датата на образуването на изпълнителното дело - 05.07.2016г. до момента на изготвяне на съобщението, по изпълнителното дело няма постъпили плащания, извършването на които да се приеме за индиция за узнаването за арбитражното решение от страна на М. А.. С оглед на това подаването на исковата й молба на 19.09.2024г. се явява в рамките на преклузивния срок. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение,