Определение № 60256 от 15.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3689/2021 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 265123/10.08.2021 г. от ответницата М. Г. И., чрез адв.Н. Л. за отмяна на влязло в сила решение № 26000/07.01.2021 г. по гр.дело № 825/2020 г. на Харманлийския районен съд на основание чл. 303,ал.1,т.5 ГПК. Молителката твърди, че е била лишена от възможността да участва в делото, поради нарушения на процесуалните правила, касаещи надлежното връчване на призовки и съобщения по делото. Ответникът Д. А. Д., чрез адв.Г. М. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата за отмяна. При проверка на данните по делото Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересована страна, но е недопустима по следните съображения: С молбата е поискана отмяна на влязло в сила решение № 260000/07.01.2021 г. по гр.дело № 825/2020 г. на Харманлийския районен съд, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А. Д. А., родено на 03.01.2015 г. на бащата Д. А. Д. от [населено място], определен е режим на лични контакти между детето и майката М. Г. И. както следва: веднъж в месеца от петък от 16.00 часа до неделя в 16.00 часа с преспиване по местоживеене на майката, както и една седмица през лятото, който да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на бащата. Със същото решение е определено местоживеене на детето А. Д. А. при бащата Д. А. Д. в [населено място], [улица], както и да следва неговото местоживеене, ако то бъде променено. и ответницата е осъдена да заплаща на детето А. Д. А., чрез законния представител Д. А. Д. месечна издръжка в размер на 155 лв. Решението, чиято отмяна е поискана е съдебен акт, постановен в производство по спорна съдебна администрация. Съгласно практиката на ВКС, изразена в т.4 от т.решение № 7/31.07.2017 г. г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Според разясненията, дадени в мотивите на цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС съдебните решения, постановени в производство по спорна съдебна администрацията са актове, постановявани при упражняване от съда правомощия на съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения, съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност. Посочените решения са обжалваеми и за да влязат в сила трябва да са налице предвидените в закона предпоставки. Необжалваемостта, като правен ефект, настъпва от различни моменти, очертани с разпоредбата на чл. 296 ГПК. С изключение на хипотезата по чл. 296, т. 1 ГПК /решения, които не подлежат на обжалване/, във всички останали случаи / чл. 296, т. 2 и т. 3 ГПК / необжалваемостта е следствие от определени юридически факти - изтичане на законен срок и процесуално бездействие на заинтересованата страна, легитимирана да обжалва решението, оттегляне или отказ от жалбата, неуважаване на подадената въззивна жалба и т. н. Влизането в сила на въпросната категория решения не поражда последиците на силата на пресъдено нещо. Те могат да бъдат отменени или изменени при възникването на нови обстоятелства, чиято релевантност съдът преценява по целесъобразност. Тяхната обжалваемост не ги прави идентични, нито близки по правен ефект с решенията, които се ползват със силата на пресъдено нещо. Посоченият вид решения не са годни да породят сила на пресъдено нещо. Те нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. С тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право, чрез правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо /СПН/ в аспектите на нейното проявление - право потвърждаващо или право отричащо действие към момента на приключване на устните състезания. Същите актове не разрешават и процесуалноправни въпроси, напр. за нищожността на съдебно решение или за неговата недопустимост. Решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните /напр. промяна на ползването на съсобствен недвижим имот, промяна на упражняването на родителските права по отношение на малолетните и непълнолетни деца, на тяхното местоживеене, както и на режима на личните отношения между родители и деца и др. /, която не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Тези въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на пресъдено нещо. Като взема предвид изложеното съдът намира, че решението, чиято отмяна е поискана не подлежи на отмяна, тъй като представлява акт на спорна съдебна администрация. Съществува друг процесуален способ за защита, а именно предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката от съда по целесъобразност. Поради изложеното подадената молба за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима, а производството по делото да се прекрати. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение