Определение № 12 от 07.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 1605/2015 г.

Постъпила е молба от Ц. А. Г. за отмяна на влязлото в сила решение от 17.03.2014г. по гр. д. №8802/2013г. на Варненски районен съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място], че Ц. А. Г., дължи на ищеца сумата от 4043,16 лева, представляваща неизплатена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит, сключен на 21.11.2011г., сумата в размер на 603 лева, представляваща просрочена договорна лихва за периода от 19.10.2012г. до 23.04.2013г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №3391/26.04.2013г. по ч. гр.д. №5941/2013г. на В., на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК. С молба от 24.03.2015г. молителката е направила искане за спиране на изпълнението на решението по гр. д. №8802/2013г. на Варненски районен съд. С разпореждане от 27.03.2015г. на председателя на второ отделение на Търговска колегия на ВКС по настоящото дело, на молителката е указано, че следва да представи вносна бележка за довнесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 62,92 лева за производството по молбата за отмяна, както и 25 лева за производството по чл.309 ал.1 вр. чл.282 ал.2 от ГПК, също така и да внесе обезпечение в размер на 4 646,16 лева по сметка на ВКС на основание чл.282, ал.2 т.1 от ГПК. Съобщение за дадените указания е връчено на молителката на 15.07.2015г. С молба от 23.07.2015г. същата е поискала да бъде освободена от заплащане на държавната такса в размер на 25 лева за производството по чл.309 ал.1 вр. чл.282 ал.2 от ГПК. В същата молба е посочила, че не следва да внесе обезпечение в размер на 4 646,16 лева по сметка на ВКС, тъй като вземането по решението, чиято отмяна се иска, е изпълнено. Молбата за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение от 17.03.2014г. по гр. д. №8802/2013г. на Варненски районен съд, следва да бъде оставена без уважение, доколкото не са налице предпоставките по чл.282 от ГПК. Внасяне на обезпечение в размер на сумата, присъдена с решението, чиято отмяна се иска, е задължителна предпоставка за спиране изпълнението по чл.309 ал.1 вр. чл.282 ал.2 от ГПК, като съдът не разполага с правомощията да освободи молителя от това задължение. Съществуването на вземането по влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, не подлежи на проверка в производството по спиране на изпълнението. Не подлежи на преценка и имущественото състояние на молителя, доколкото правилата за освобождаване от държавна такса за неприложими по отношение на задължението за внасяне на обезпечение, чиято цел е да гарантира правата на насрещната страна в производството. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,